20 минути, отделени от деня, за да се разходим или да поседим на някое място, където се чувстваме свързани с природата, са достатъчни, за да се понижат значително нивата на стресовия хормон, се твърди в скорошно изследване. Целта на авторите на изследването от университета в Мичиган била, да се определи оптималната доза от приемането на „природно хапче“ в градска среда. Според Мери Каръл Хънтр от екипа изследователи е известно, че времето, прекарано сред природата, понижава стреса, но досега е оставало неясно колко точно е достатъчно. Хънтър допълва, че според резултатите от изследването за ефикасно понижаване нивата на стресовия хормон кортизол е необходимо хората да прекарват между 20 и 30 минути седнали или разхождайки се на място, свързващо ни с природата. Изследователите смятат, че „природните хапчета“ могат да се окажат

евтино и просто средство за противодействие

на неблагоприятните ефекти върху човешкото здраве, идващи от урбанизацията и заседнали живот в затворени помещения, който върви заедно с постоянно взиране в екраните на телевизори, компютри и смартфони. Дали „природното хапче“ срещу стрес действително би могло да е ефикасен метод в борбата с него, и най-вече в състояние ли сме да отделяме всеки ден по половин час от всекидневието си, за да проверим неговото действие, е още рано да се каже. Но във всички случаи стресът си остава епидемията на XXI век, която нанася сериозни щети върху здравето ни. Човешкото тяло не е в състояние да бъде подложено на всекидневен стрес и да остане здраво. От друга страна, състоянието на стрес е толкова естествено за условията, в които живеем, че трудно може да бъде избегнато напълно, а и е доказано, че в малки дози може да бъде полезно. Затова е добре да се знае кога стресът помага и кога вреди. Част от напрежението, което всеки изпитва през деня, е неизбежна, но то също така

може да бъде и мотивиращо

и това е една от положителните страни на стреса. Чрез сложен хормонален механизъм, за който може би не подозираме, той развива способността на човека да се приспособява към нови и непознати ситуации и да върви напред. Когато човек е изправен пред опасност, именно стресът дава мотивация и помага да намерим сили, за да реагираме правилно, което нерядко се оказва жизненоважно. Стресът освен това има и свойството да вдъхновява. Онези от нас, на които се е налагало да говорят пред публика или да имат някаква публична изява, няма да се изненадат, че стресът засилва креативността и способността за импровизация. И заедно с добрата подготовка и успешен краен резултат води до удовлетворение, независимо от първоначалното напрежение и притеснение. Не е тайна също, че стресът освен това стимулира. Един от примерите за това е, че често хора, които са се пенсионирали или са близо до пенсия, започват да се чувстват в по-лоша форма. Това в немалка степен се дължи на липсата на служебен ангажимент, който преди това са се оплаквали, че ги стресира. Но се оказва, че неговата внезапна липса и начинът, по който е стимулирала мозъчната и физическата им форма, им се отразява зле. Според изследователи краткотрайният стрес стимулира образуването на нови нервни клетки, което съответно подобрява работата на мозъка и паметта. Друг научно доказан положителен ефект на стреса е, че той укрепва имунната система, но с важната уговорка, че не трябва да бъде продължителен. Хроничният стрес обаче е нещо, което никога не е позитивно и големите всекидневни дози от него са вредни. Обикновено това са неприятни и сложни ситуации, свързани с работата, които често

карат човек да се чувства безпомощен, гневен и напрегнат

За съжаление те могат да нанесат сериозни щети върху здравето като цяло, и в частност върху мозъка. На първо място, стресът е причина за създаването на свободни радикали, които атакуват мозъчните клетки по начин, подобен на този, по който кислородът атакува метала. Освен това по косвен начин води след себе си и други вредни навици като безсъние, нездравословно хранене и прекалена употреба на алкохол. Според проучвания проблемите с паметта също може да са един от първите признаци на стрес. И не на последно място, хроничният стресът води до цикъл на страх и тревожност поради влиянието му върху центъра на страха – амигдалата. А в определени случаи стресът може да  доведе до редица проблеми – от влошаване на паметта до отключване на заболявания като хипертония, диабет, сърдечно-съдови проблеми и рак. Според британски учени пък психическото напрежение ускорява стареенето на клетките, излагайки организма на повишен антиоксидантен стрес. Затова най-доброто, което можем да направим, е да намерим баланс между необходимия и вредния стрес. И може би все пак да опитаме да си осигурим малко и от „природното“ хапче.