Около 16,4% от населението в България живее с някакъв вид психично разстройство — това означава, че близо един на всеки шест души у нас е засегнат. Данните са от официална публикация на Министерството на здравеопазването (МЗ) по повод 10 октомври — Световния ден на психичното здраве.

От ведомството посочват, че психичните разстройства са втората водеща причина за продължителността на  живот в страната ни.

Новата кампания на СЗО: Личният опит като основна експертиза

През 2026 г. кампанията на Световната здравна организация (СЗО) се провежда под надслова „Гласът на личния опит: истински гласове, реална промяна“. Целта е в центъра на вниманието да се поставят самите хора, преживели психични проблеми, а техният опит да се признае за ключова форма на експертиза при планирането на политики и услуги.

В световен мащаб над 1 милиард души живеят с психични разстройства, като най-разпространени са депресивните и тревожните състояния.

Фокус върху деинституционализацията

Основен акцент на тазгодишната кампания е преходът от дългосрочно институционално настаняване към достъпни и качествени услуги в общността. Това трябва да гарантира на пациентите живот с достойнство, право на избор и близък контакт с семействата им.

Смущаващите данни на СЗО показват, че:

  • Едва 9% от държавите по света са завършили напълно процеса по деинституционализация.
  • Повече от половината (53%) все още са на начален етап.
  • 49% от приемите в психиатрични болници в световен мащаб са принудителни.
  • 23% от болничните престои продължават повече от една година.

Необходима е промяна в законодателството и подхода

Според данните от доклада на СЗО „Атлас за психичното здраве 2024“, участието на засегнатите хора при вземането на решения все още не е масова практика:

  • 37% от държавите включват хора с личен опит в обучението на медицински работници от първичната извънболнична грижа.
  • 45% сътрудничат с пациентски и застъпнически организации при наблюдението и предоставянето на услуги.
  • 59% отбелязват, че законодателството им в тази област е разработено след консултации с засегнати лица, а 80% от държавите с национален план са проведели такива разговори.

От Министерството на здравеопазването уверяват, че ще продължат усилията за превенция, ранна подкрепа и по-добър достъп до качествено лечение в България, като в центъра на тези политики остава защитата на правата и достойнството на пациента.