Президентът Румен Радев отправи официален призив към Северна Македония да включи българите в конституцията си. Те трябва да имат гаранции в основния македонски закон и в "институционалната архитектура" на страната, преди да се "отвори вратата" към преговори. Това заяви българският държавен глава в интервю за брюкселското издание EurActiv, излъчено в първия ден на Европейския съвет и изцяло посветено на Северна Македония.
Радев коментира и това какво означават думите му, че Северна Македония трябва да промени конституцията си. "Това е въпрос на принципи, не е въпрос на преговори".
Според него България е чула много уверения без резултати за отношенията между Скопие и София и има нужда от правни гаранции и "устойчиви резултати". "А какво (по-добро) от промяна в конституцията?", попита Радев.
Прочети още
Президентът изтъква правата на българите и предпочитаното решение за вписване в конституцията на Северна Македония, за да бъдат те гарантирани, като основно условие сред изискванията в т. нар. план пет плюс едно за решаване на спора.
За промяна в македонската конституция ще са нужди две трети мнозинство в парламента в Скопие. За поставянето на българите като група наравно с албанците, сърбите, бошняците, турците, ромите.
Същевременно предложението се приема със смесени чувства както сред някои македонски българи, така и сред експерти.
В интервюто той отпраща към процеса на смяна на името на Северна Македония след договора с Гърция, отнел месеци като аргумент, че не е проблем работата на Скопие по промяна в конституцията да продължи месеци и едва след това да бъде отворена вратата.
"И тук идва въпросът: защо трябва да е трудно да се добави една дума, една единствена дума - "българи" - наравно със сърби, бошняци, турци и всички други", каза Радев.
Президентът обяви решението за "един от факторите" и коментира аргумента, че не може да се постигне две трети мнозинство в парламента. "Всяка страна кандидат трябва да покаже, че е посветена на интеграционния процес."
Даде да се разбере, че не изключва останалите изисквания в списъка, като изрази предположение, че за времето, необходимо за промяна в конституцията, може да се изгладят всички други условия.
Най-сериозното притеснение на България е, че Северна Македония не пазва основни принципи на ЕС като уважение към човешките права и недискриминация, каза Радев.
Той заяви, че това е "дискриминационното отношение към македонските българи". Радев за македонските граждани с български паспорти - 120 хил. според президента.
"Те не са просто граждани на България, те са граждани на ЕС и това означава много, ако говорим за човешки права. Македонските българи трябва да получат равно отношение с всички други части от народи, споменати в конституцията. Македонските българи трябва да получат същите конституционни гаранции, трябва да намерят гаранции в институционалната архитектура на тази страна, преди ние да отворим вратата. Въпрос на принципи е, не на преговори", каза държавният глава.
Радев коментира и това, че много хора в Брюксел не разбират българската позиция. "За да се разберат проблемите, те трябва да се поставят в по-широк европейски контекст".
Според него някои от проблемите в спора са свързани с разпадането на Югославия, но не само.
По думите на Радев България уважава всяка интересите на всяка държава. София е преминала през болезнен процес по пътя към влизането си в ЕС, но "никоя държава не бива да се чувства привилегирована" по този въпрос.
"Можете ли да си спомните процеса на присъединяване на други държави преди това? Чувствате ли разликата, защото ние я чувстваме," пита Радев на свой ред, когато чува въпроса дали е имал предвид, че сегашното отношение към Северна Македония я оставя в привилегирована позиция. Президентът нарече България "двигател" за европейската перспектива на Западните Балкани, без да нализа в подробности.
Това се отчита и в подхода към Скопие, което "не прилага" Договора за добросъседство, подписан през 2017 г.; сега той дори още по-лош, отколкото при налагането на ветото.
Не сме в процес на предоговаряне на този документ, но България и Северна Македония обсъждат как да се прилага по-добре, каза Радев, след като обясни къде вижда проблема с договора:
"Преди четири години се смяташе, че този договор ще решава проблеми, както беше Преспанското споразумение в случая с Гърция. Но днес виждаме спънки в почти всички условия в договора. Четири години по-късно говорът на омразата към България се интензифицира и не виждаме политическа воля да се премахнат обидни текстове в учебниците и медиите. Не виждаме воля да се спрат фалшификацията на българското историческо и културно наследство в тази част на Европа", обясни президентът.
Според него България не упражнява натиск върху Северна Македония.
"Вместо да се опитват да изтръгнат отстъпки от Република България, е много по-добре европейските ни партньори да работят по-сериозно върху критериите за членство", каза той. По думите му прибързването с процеса, за да се предотврати влиянието на други актьори на Балканите, ще доведе до "неприемливи компромиси", създаващи проблеми за бъдещето.
