Валери Найденов
Когато президентът е прав, той е прав (дори и да е седнал). Плевнелиев бе и прав, и седнал, когато поиска от депутатите да сезират Конституционния съд за референдума на Слави. Наистина, 5 от 6-те въпроса в този референдум са или излишни, или недомислени, или направо противоконституционни. Но дали не става дума за коварна комбинация? Тя може да има за цел да провали чрез мотаене перфектния и спасителен за нацията първи въпрос от референдума - дали искате да си избирате депутатите чрез мажоритарен вот в 2 тура. Както днес се избират кметовете и президентът.
Знаем, че резултатът от допитването става задължителен само ако активността е колкото на последните парламентарни избори. Това е възможно, ако референдумът се съчетае с президентските избори наесен. Но ако институциите започнат да си го прехвърлят като на волейбол, ще отиде годината. А догодина не се предвиждат още избори, поне не засега.
Затова г-н Плевнелиев е хем прав, хем седнал. Той може сам да сезира КС. Защо не го направи веднага, а първо изчака депутатите? Дали за да тупка топката още месец-два? После КС ще я тупка още месец-два и накрая ще я върнат по пощата на Дядо Коледа.
Седнал е президентът и когато нарича самата институция референдум „ядреното оръжие на демокрацията". Ако нещо тук прилича на оръжие за масово унищожение, то е тъпотията на депутатите - независимо дали тя е искрена, или артистична. Те веднъж приеха този закон за допитванията с поне 10 очевидни дефекта. Един от тях е, че с една подписка може се зададат и 100 въпроса дори когато си противоречат. И втория път депутатите пропуснаха да изчистят ненужните и недопустими питания от референдума на Слави, а го засилиха по-нататък, без изобщо да го четат.
Въпросът, който предлага броят на депутатите да се свие наполовина, до 120, е очевидно недопустим за допитване. Просто референдумът няма правото на конституционни промени, пише го ясно в закона. А и в конституцията, защото там си е формулирано точно как стават нейните изменения. За какво са всичките тези юристи в парламента?
А и защо смятате, че 120 депутати е по-добре от 240? Проблемът на нацията не е в това, че депутатите са много, а че не работят за избирателя. Затова утре ще ни се стори, че и 120 са много. И 60 ще са много. Ако изборите продължават да са пропорционални, ще са нужни само толкова депутати, колкото са партиите.
Седем партии - седем депутати! Защо да храним излишни хора? Всеки ще държи толкова акции, колкото му е дал народният вот. Един ще има правото на 40 на сто от вота в парламента, друг 22 на сто, а трети - 9 на сто. И пак ще е точно същото, само дето разходите за депутатски заплати ще намалеят 34 пъти.
Но ако първият въпрос от референдума на Слави стане закон, тогава зад всеки депутат ще стои реален избирателен район. И ще се види, че 1 депутат на 30,000 граждани е 2 пъти по-добре от 1 на 60,000. Защото тогава депутатът е два пъти по-близо до избирателите си и 2 пъти по-силно чува техния глас.
Въпросът за електронното гласуване вече мина на предишния референдум - защо се задава пак? Тъпо. А въпросът за задължителното гласуване пък бе решен с последното изменение в закона. Изобщо има ли някой, които да е в час сред народните депутати?
Всичките тези неуредици се дължат на първичния грях на депутатите - те са приели с една подписка да може да се задават по 3, 4, 10, 1,000 въпроса. Нормалното по света е 1 въпрос - 1 подписка. Ами ако някой наистина зададе 1,000 в 1 и събере необходимите подписи? Тогава парламентът ще трябва или да ги пусне, без да ги чете, наведнъж, или да ги дискутира в продължение на години.
Вече доста пъти писах за това недомислие, но нито един депутат не се сети да повдигне въпроса. Защо да е просто, когато може да е сложно? Защо да е ясно, когато по-добре да е заплетено? Именно в заплетените процедури могат да се правят всякакви мътни комбинации.
И цялата тази мътна плетеница може да провали най-големия шанс, който България е
получавала за 26 г. преход - мажоритарния вот в 2 тура (М2). Това е водоразделът между псевдодемокрацията и истинската демокрация. Между псевдоизборите и истинските избори. В момента депутатите ни се назначават от партийните олигархии и изобщо не им пука за избирателя. Ако се въведе чистата и свята М2, депутатите ще се избират поименно и пряко от народа, всеки в своя си избирателен район. Всеки депутат ще знае кой го е пратил и защо го е пратил.
И най-вече, че следващия път може и да не го прати. Ако референдумът наистина стане заедно с президентските избори и успее да наложи системата М2 (да избираме депутатите, както избираме кметовете), то това ще бъде най-важното политическо събитие и на годината, и на целия преход. Не по-маловажно от свалянето на Тодор Живков. И ако някой не го разбира, то е, защото мисленето му е на нивото на Златките, Бигбрадърите и Радка Пиратка.
Пред този шанс няма никакво значение кой ви го е дал - дали Слави, Бойко, Костов или Баба Меца. И няма никакво значение какъв е коварният замисъл. Важното е, че това е историческата възможност да спасим България и да живеем по-добре. Щом сме парламентарна република, проблем №1 е чий е този парламент. Сега явно не е на българите. Само веднъж да отидем да гласуваме на един референдум и ще стане на българите, истинският суверен ще встъпи в правата си.
Много ясно, че корумпираната олигархия ще пусне на пълна мощност фабриката за
лъжи срещу мажоритарния вот. Преди около 2 седмици посветих статия на Лъжа №1 - че в парламента щели да останат само 2 партии. Отдолу троловете се разпсуваха, така както и прабългарите на конете не са псували. Но ние знаем, че повечето тролове работят за пари, които получават от партийните централи. Ако човек сравни съдържанието на статията с псувнята на трола, човек може спокойно да познае коя партия му дава опорните точки. И кои партии предпочитат псувнята като форма на политическа борба.
Повечето тролове псуват Слави, защото бил решил да прави партия и зад неговия „проект" стоели този или онзи. Щял да се окаже поредният Бареков. Аз не знам дали е така или не, но ако наистина се въведе мажоритарен вот и у нас дойде истинската демокрация, какво значение имат и Слави, и Бареков, и всички останали? Какви са техните шансове при такъв вот? Всеки сам се изправя пред избирателя в един район и трябва да бие с 50% от гласовете плюс един. „Проектите" обикновено се борят да минат 4% и невинаги успяват. При мажоритарния вот няма проекти, там всеки си тежи на мястото.
