20 април - датата на обявяването на Априлското въстание (1876 г година), трябва да бъде официален, а защо не и национален празник, смята историкът проф. Пламен Павлов, председател на фондация „Васил Левски“. Пред БТА, в навечерието на 3 март, той коментира, че дискусията за националния празник на България не е от вчера. Дълги години във времето на социализма 3-ти март не беше дори и официален празник, едва след промяната на 10 ноември 1989 г. беше приет за национален, за да замени 9-ти септември, посочи историкът. "Аз съм от хората, които винаги са защитавали смисъла на този ден, но не въз основа на някакви русофилски чувства, а заради факта, че поколения живееха с идеята за Санстефанска България и се бореха за националното обединение на Мизия, Тракия и Македония. Въпросът е дали тази дата се приема с максимална степен на съгласие като национален празник, но очевидно това не е така. Това е дискусия, която тече от много време. Без да се влияем от конюнктурата, трябва да помислим коя дата може да обедини всички българи", отбеляза Павлов.

"По отношение на 3-ти март трябва да се каже, че Руската империя и Руската федерация не са един и същ субект от гледна точка на историческата традиция. Същевременно датата не е обединяваща, напротив, в нейното навечерие непрекъснато се водят дискусии за значението й в българската история", продължи историкът. В коментар за възможните алтернативи специалистът отбеляза, че една от позициите на историци и общественици е за 24 май. "Аз не съм съгласен този ден да бъде национален, държавен празник, защото той просто е толкова съкровен, че не бива да бъде политизиран. Първото му регистрирано честване е в Шумен през 1813 година. Тогава Шумен е една от епархиите на Търновската митрополия, наследница на средновековната ни патриаршия в българските земи от Дунав до Марица, така че подобни прояви вероятно е имало не само в Шумен. Модерното осмисляне на 11/24 май като празник на българската азбука, просвета и култура, както знаем, е поставено в Пловдив през 1851 г. Така или иначе, празникът на Светите братя не бива да се политизира дори в държавния му смисъл, защото той е в сърцето на всеки българин, смята историкът. "С моите колеги от Фондация „Васил Левски“, с писателката Галина Златарева, колегата проф. Пламен Митев и др. преди две години предложихме 20 април – Денят на Априлското въстание да бъде официалният празник на България. Тази дата би могла да прерасне в национален празник и то в реалния ден на самото събитие по т.нар. стар стил", каза проф. Павлов. "Априлското въстание е причината да дойде и 19 февруари/3 март по т.нар. нов стил. Без трагичната саможертва на българите от Четвърти, а и от другите революционни окръзи, създадени на основата на комитета на Васил Левски, без делото на Ботевата чета и цяла поредица от героични и трагични събития, нямаше да се стигне до намесата на Великите сили и Цариградската конференция, последвани от Руско-турската Освободителна война през 1877-1878 г.  Именно заради това 20 април трябва да се осмисли от нацията като обединяваща дата, защото въстанието е чисто българско, колективно действие", подчерта той. Павлов припомни, че не друг, а Иван Вазов го нарича „пиянството на един народ“, в този добър смисъл на думата участват просветените хора, селяните, гражданите – цялото общество. "Априлското въстание е образецът, по който се осъществява Илинденско-преображенското въстание. Девизът „Свобода или смърт“, който дължим на патриарха на националната ни революция Георги Стойков Раковски, се превръща в приета от цялото общество кауза по време на Априлското въстание. Именно това ни кара да мислим, че датата 20 април е най-подходящата за официален, а и за национален празник. Разбира се, за възприемането на тази идея е нужна дискусия, в която да се включат специалисти, държавни институции, граждански структури, възможно най-широк кръг от хора, ангажирани с българската национална памет и визия за бъдещето, завърши изказването си историкът.