Месец преди изборите лидерът на „Има такъв народ“ Станислав Трифонов призова българите да гласуват на референдум и да изберат дали България да остане парламентарна, или да се превърне в президентска република. „Аз видях политическата система отвътре и ще ви кажа следното: Там има основно лицемерие, лъжи, корупция, задкулисие, интриги и болезнена жажда за власт“, каза Трифонов на фона на драматична музика, облечен с черно кожено яке. Според него не само трябвало да се разбие моделът ГЕРБ, а цялата сегашна политическа система, и затова призова за
национален референдум
дали България да стане президентска република.
Идеята на Трифонов идва след като неговата партия стана причината за разпадането на четворната коалиция в последния парламент и последвалите предсрочни парламентарни избори.
Според социолозите обаче „Има такъв народ“ няма да мине 4-процентната бариера и да влезе в следващия парламент. Трифонов и екипът му вече организираха един референдум с основни точки задължително гласуване, мажоритарен вот в два тура и намаляване субсидията на партиите. Резултатите обаче не бяха достатъчни, за да стане задължителен. Сега Трифонов изглежда е преосмислил идеята си за парламент, избран с мажоритарно гласуване, и предлага президентска република. В трите парламента, в които партията на Слави Трифонов участва, не успя да приведе в действие нито една от точките на първия си референдум, за който пак обяви, че ще е гарант. Едната от тях бе законопроект за мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура. Драматичното му клипче, излъчено в кабелната му телевизия „7/8 ТВ“, завърши с думите: „Има такъв народ – сами срещу всички, заедно с вас“. По-късно обаче съпартийката му Ива Митева обясни, че ставало въпрос не за президентска, а за
полупрезидентска форма
на управление. „Разликата в двете форми на управление е много голяма. В много държави я има полупрезидентската република и работят много добре. Дори принципът на разделение на властите е много добре разграничен в полупрезидентската република. При тази форма Народното събрание е пряко избирано, президентът е пряко избран. Тогава те ще работят в симбиоза, т.е. Народното събрание ще се избира от народа, а президентът ще посочи министър-председател, който ще формира своя кабинет и след това правителство ще поиска вот на доверие от Народното събрание“, обясни Митева какво е искал да каже Слави Трифонов. Реакциите не закъсняха. „Сам срещу всички,
това е най-новото шоу
което ще води“, каза лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов за предложението на Слави Трифонов. „Когато говоря за Слави Трифонов, никога не бих го нарекъл певец от миналото, а бих го поставил сред най-добрите певци на България. Неговите хитове се слушат навсякъде. От това той разбира много“, каза Борисов. Лидерът на БСП Корнелия Нинова заяви, че това би било разрушително. „Имаме нужда от стабилност, а не от допълнително разбиване“, посочи тя. С референдум не може да се промени формата на управление на България. Единственият начин е Велико Народно събрание, обясни тя. „Трифонов обяви, че ИТН ще бъдат гарант за този референдум, но нека си припомним какъв гарант бяха за предишния такъв. Нищо не се случи, само употребиха гласа на хората. Това, което иска Слави Трифонов, е невъзможно“, подчерта още лидерът на БСП. „Всяко шоу си има своето време. Шоуто, което иска да прожектира Слави Трифонов, е от миналия сезон. Той трябва да остане в миналото“, каза пък съпредседателят на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков, който определи предложението за референдум като „евтин трик, с който Трифонов иска да бъде
на вълната на някаква нова популярност“
Лидерът на ПП е убеден, че вече никой не го взима насериозно. Президентската република в едно неукрепнало общество е решителна крачка към авторитаризъм. Такъв е коментарът на бившия правосъден министър Надежда Йорданов по повод предложението на лидера на ИТН за провеждане на референдум за промяна на държавното устройство към президентска република. Според нея изявлението му дава много нагледно обяснение за поведението на ИТН в последните 3 парламента, в които на практика беше блокирана всяка възможност за стабилно управление.
Може ли България да стане президентска република?
Промяната на формата на държавно управление е описана в чл. 158 на Конституцията, като гласи, че това може да направи само Велико Народно събрание. Може ли да има референдум? По принцип той се провежда по инициатива на една пета от депутатите, президента, МС или с подписка от 200 000 граждани. Според редица юристи обаче референдум по темата е невъзможен, защото въпросът е от компетентността на Великото Народно събрание. Именно на този принцип бяха отхвърлени като недопустими част от въпросите на Слави Трифонов за референдума през 2016 г. Така че вероятно тук ще трябва първо да бъде сезиран Конституционният съд. Може ли да бъде свикано Велико Народно събрание? След изборите на 2 октомври самото Народно събрание може да реши да се разпусне и да свика Велико Народно събрание с две трети от гласовете. Президентът насрочва тези избори в тримесечен срок. А Великото Народно събрание, ако трябва да промени формата на държавно управление, трябва да гласува три пъти в три различни дни и да събере две трети, тоест 267 от 400 гласа.
И ГЕРБ поискаха промени в Конституцията
От ПГ на ГЕРБ-СДС също поискаха да се направят промени в Конституцията на България и Наказателния кодекс. „ДБ и ПП показаха, че не могат да направят съдебна реформа. През последните години темата за съдебната реформа беше иззета първо от ДБ, а след това и от ПП.“ Това заявиха от партията на брифинг в централата. ГЕРБ са категорични, че именно те са започнали съдебната реформа в България и тя никога не е спирала. „Ние разбираме реформата като промяна за по-добро, а не за овладяване на съществуващото. Това ще е призмата, през която ще подхождаме в бъдеще към всички предложения за промени в нормативната уредба“, обясни Росен Желязков. Промени в Конституцията искат от ГЕРБ. „Промените ще са да се намери подходящ вариант за независимо разследване на главния прокурор“, каза евродепутатът Емил Радев. От партията искат въвеждане на фигура или орган с тричленен състав, за да могат да се преодолеят потенциалните проблеми, свързани с обективната невъзможност за изпълнение на задълженията. „Необходимо е да се въведе пряката конституционна жалба. Тя ще даде възможност всеки гражданин пряко да сезира Конституционния съд с индивидуална жалба.“
