Правозащитни групи изразиха съжаление относно липсата на напредък, постигнат от гръцките власти в тяхното разследване на противоречивите обстоятелства, при които кораб с мигранти потъна край полуостров Пелопонес – оставяйки над 500 жертви – в една от най-тежките катастрофи с лодки в Средиземно море, пише Guardian.
Human Rights Watch (HRW) и Amnesty International твърдят, че има достоверни твърдения, че „действията и бездействията“ на гръцката брегова охрана са допринесли за корабокрушението на 14 юни.
Шест месеца по-късно, след като разследванията далеч не са приключили и оцелелите настояват за справедливост, активистите заявиха, че има опасения „относно перспективите за поемане на отговорност“ поради начина, по който е проведено разследването.
„Корабокрушението край Пилос изглежда е още един трагичен пример за отказ от отговорност на гръцките власти за спасяването на животи в морето“, каза Джудит Съндърланд, асоцииран директор за Европа и Централна Азия в HRW.„Пълното отчитане на случилото се е от първостепенно значение за осигуряване на истината и справедливостта за оцелелите и семействата на жертвите и за избягване на бъдещи смъртни случаи.“
Риболовният траулер, управляван от трафиканти на хора пътуваше от Либия за Италия, когато потъна на около 80 км от южния гръцки град Пилос в ранните часове на 14 юни, пет дни след като отплавал и 15 часа след като гръцките власти са били предупредени, че лодката е в техни води.
Корабчето, претъпкано с около 750 мъже, жени и деца, потъна за минути.
В последвала спасителна операция, описана като тежка и хаотична, 104 оцелели мъже - от Сирия, Египет и Пакистан - бяха изведени на брега.
Траулерът, който потъна в една от най-дълбоките зони на Средиземно море, все още не е открит, въпреки че през следващите дни бяха открити 82 тела.
От самото начало правозащитните групи изразиха загриженост относно контрастиращите разкази за събитията, довели до бедствието. Докато оцелелите описват, че корабът първоначално се е накланял и след това се е преобърнал, след като офицери от бреговата охрана са се опитали да изтеглят траулера от гръцките води, гръцки служители казват, че не е правен такъв опит. Вместо това, настояват те, лодката е потънала в международни водиа, когато бреговата охрана е била на около 70 метра.
Но въз основа на интервюта с 21 оцелели и петима роднини на хора, които все още са в неизвестност, представители на гръцката брегова охрана и полиция, международни хуманитарни организации и ООН, Amnesty International и Human Rights Watch твърдят, че гръцките власти не само не са успели да мобилизират „подходящи ресурси за спасяване“, но са „игнорирали или пренасочили“ предложения за помощ от граничната агенция на ЕС Frontex.
Правозащитните организации твърдят също, че въпреки че служителите са били предупредени за присъствието на деца на борда и информирани, че няколко пътници са „много болни“, свидетелствата на оцелелите показват, че гръцкият патрулен кораб не е направил нищо, докато не е станало твърде късно.
Призовавайки гръцките власти да преследват длъжностни лица в случай на достатъчно доказателства за неправомерни действия, те твърдят: „Оцелелите съобщиха, че патрулна лодка на бреговата охрана е прикрепила въже към траулера Adriana и го е дръпнала, карайки лодката да се преобърне. Те също така казват, че след като лодката се е преобърнала, бреговата охрана е била бавна в активирането на спасителните операции, не е успяла да увеличи максимално броя на спасените хора и е участвала в опасни маневри."
Оттогава активистите твърдят, че действията на властите по отношение на инцидента са показателни за отблъскване - насочено към принудително изгонване на търсещите убежище към съседни страни или, в този случай, води, контролирани от Италия.
Дясноцентристкото правителство на Гърция многократно е отричало да прилага отблъскване, за да държи мигрантите и бежанците на разстояние, но признава, че прилага „строги, но справедливи“ политики за управление на миграцията.
Девет заподозрени египтяни, обвинени в трафик на хора и задържани след инцидента в Каламата, все още не са изправени пред съда.
