Когато си мислите за понятието държава, вероятно си представяте огромна площ, изпълнена с градове, полета, езера и реки. Много страни на Земята отговарят на това описание. Други обаче са наистина малки - в географски смисъл, но пък изпъстрени с уникални пейзажи. Далечен остров обсипан с палми, плажове, които се къпят в прозрачна тихоокеанска вода, а животът тече безгрижно. Това е общоприетата представа за „райско място“, мечтата на всеки турист. Ето защо е трудно да си представим, че полинезийската държава Тувалу, отговаряща на идеалистичното описание, е най-слабо посещаваната дестинация на планетата ни. Тувалу е островна държава в Тихия океан, между Австралия и Хавай, близо до Кирибати. Тази полинезийска държава е една от най-малките в света и се състои от девет коралови атола, от които
само осем са обитавани от хора
Столицата Фунафути е най-големият от тях, като със скутер може да се стигне от единия до другия му край за 20 мин. Разполага с общо 8 км пътища и с летище, където на всеки три дни пристига самолет. На места островът е широк по-малко от 20 метра.
Тувалу, заедно с Ватикана, има най-малкото население в света - според преброяване от 2017 г. броят е 10 645 души. В миналото тази страна е била известна като островите Елис, а днес името идва от езика на Тувалу и означава осем стоящи заедно. Изследователите посочват, че деветте коралови атола имат максимална височина от пет метра и смятат, че тази страна може да изчезне поради покачването на морското равнище през следващите 50 до 100 г. Местните жители на Тувалу са полинезийски народ, за който се смята, че е населявал острова
1000 години преди новата ера
идвайки от Самоа и Тонга. За първи път европейците пристигат през 1568 г. с пристигането на испанците, водени от Алваро де Мендана. През 1892 г. Тувалу става неразделна част от мощната Британска империя, което го прави член на Британската общност днес, а по време на Втората световна война играе стратегическа роля в конфликта между САЩ и Японската империя.
Тувалу постепенно придобива своята независимост в продължение на десетилетия, официално празнувайки Деня на независимостта на 1 октомври 1978 г., а на 5 септември 2000 г. островната нация става 189-ият член на ООН. По ирония на съдбата,
страната страда от суша
и вече не може да се издържа чрез култури, отглеждани на нейната земя, тъй като температурите се покачват. Като островна държава, традиционните ветроходни канута, които могат да превозват около шест души, са особено популярни. Материалната култура на Тувалу използва традиционни елементи, използвани в ежедневието.
Тувалу няма собствена телевизия, но има радиостанция, както и национален и клубни отбори по футбол. Туристите трябва да носят пари в брой, защото на острова
не може да се плаща с карта
Полезно е също да знаят, че заради горещините работното време на ресторантите е само два часа по обяд и два вечер. Но съдбата на Тувалу е неясна, държавата е обявена за първата територия, която ще бъде напълно потопена в следствие от климатичните промени. Това е реално притеснение за местното население. По време на дъждовния период, от ноември до март, островът е подложен на тропически бури и е заливан от урагани. Добивът на риба е намалял значително заради замърсяването на океаните и изчезването на кораловите рифове, заобикалящи островите.
