,,От медицината повече нищо не очакваме." Това призна в началото на миналата година Димитър Найденов, син на големия изпълнител от ,,Тоника" Георги Найденов. Гого, както го наричаше цяла България, си отиде от този свят в ужасни мъки, след като лекарите в страната не бяха в състояние да му поставят точната диагноза. Дори той, който е сред най-известните българи, не се справи с един от най-страшните недъзи на страната в момента - точната диагностика в медицината. Преди 4 г. лекарите в Бургас, а по-късно и в София обявиха, че Гого страда от рядката болест латерална миотрофична склероза и тя е причина мускулите му постепенно да се отпускат. Последваха купища лекарства с токсични химикали в тях, които още повече влошиха състоянието му. Организмът му се напълни с тежки метали, които първо съсипаха здравето му, след това двигателната система, а накрая му отнеха и гласа. Всичко това до един ден на 2011 година, в който бе установено, че Гого всъщност е ухапан от насекомо, което го е заразило с лаймска болест. Съвсем безобидно за съвременната медицина заболяване, което обаче става нелечимо и води до смърт, ако не се подхване в ранния му стадий. Гого опита лечение и в Китай, Русия, Израел, където следваха първоначалната българска диагноза. А диагнозата всъщност е: насила българското здравеопазване уби един от най-големите гласове в естрадната музика.

Смъртта му покруси цялата страна, въпреки че през последните години всички бяха наясно, че той тихо гасне. Отиде си на 64 г. Почина рано сутринта в петък в семейната им с Ева къща в Айтос. Двамата живееха там уединено, дори близки на семейството от артистичния им период рядко прекрачваха прага на дома им. Те се преместиха в Айтос преди около 15 г., запленени от романтичното място - точно до стените на двора клокочи Айтоската река.

Заболяването на Гого Найденов стана публично достояние на 7 април 2010 г. Тогава бе разпространено разтърсващо писмо, в което той за първи път разкри, че от месеци се бори за живота си. ,,Боледувам от рядка и за съжаление нелечима болест с неизяснен произход и фатален край. След като за една година опитах всички възможности у нас, единствената вероятна алтернатива остана присаждане на стволови клетки. Засега съгласие за тази интервенция съм получил само от Москва на цена 50 хил. лв. Тази сума не е по възможностите на моето семейство и затова ви моля за помощ." Дотогава с драмата в семейството са запознати само най-близките им. А всичко започва от едно схващане на крака. Един от първите хора, с които Гого споделя проблема си, е Тома Томов, бизнесмен и бивш президент на ,,Черноморец". Двамата се познават още от времето на ученическата банда ,,Стъклените епруветки". ,,Свързах се с д-р Мишо Илиев, лекар на националния отбор по футбол, защото мислехме, че става въпрос за травма. Още след първия преглед обаче се установи, че проблемът не е такъв", разказа тогава Томов.

През април 2011 г., докато са в дома на своя приятел Иван Даракчиев в Белгия, а Гого вече е прикован в инвалидна количка, Ева Найденова се сеща, че по време на тяхно турне във Виетнам през 70-те години той е бил ухапан от някакво отровно тропическо насекомо. Тези съмнения са били споделени с лекари в Германия, където Гого се лекува, както и в клиника в Израел, в която певецът прекара няколко месеца. Въпреки това продължават да го лекуват от латералния синдром. Той минава през рехабилитационен курс към балнеосанаториума в Поморие. ,,Симптоматиката беше типична за синдрома, провеждахме рехабилитация - подводна лечебна физкултура, масажи, което му се отрази добре", разказа д-р Стефан Шишков. Според него това е заболяване, което протича много различно при всеки отделен пациент. Има хора, при които се развива светкавично, други живеят дълги години. ,,За съжаление води до постепенно обездвижване, накрая блокира дишането и сърцето спира", обясни медикът. Гого искаше да използва различни видове лечение, което се отразяваше добре на психиката му, допълва още д-р Шишков. През септември 2010 г. Найденов прави и едномесечен лечебен курс в Китай - иглотерапия и нетрадиционна китайска медицина. Междувременно надделява тезата, че състоянието му не се дължи на ЛАС и прилаганото лечение било грешно, дори е довело до натрупването на вредни съставки в организма му. През септември 2011 г. съпругата му Ева съобщава, че Гого е болен от лаймска болест, която е лечима в зависимост от разновидностите си. ,,От месец подобренията са малки, но съществени. Той все още е на инвалидна количка. Видът му обаче е по-добър, започна да говори", сподели тогава тя. Но Гого вече е имал олово три пункта над допустимата норма, два пъти повече хром, също и арсен, живак, дори и пестициди. През януари 2011 г. Гого преживява и операция на синусите - заради стара травма повече от 10 г. живее с имплант в тази част на главата.Усложнението се получило след завръщането му от Китай. Синусът започнал да събира гной. Имало и оток. През последните 2 г. състоянието му ту се влошава, ту се подобрява, макар и минимално. Преди година Гого спря да говори. На последния му рожден ден през 2013 година Ева с болка сподели: ,,Ние не празнуваме, ние боледуваме."

Самият Гого се държеше изключително мъжки и достойно, а когато през април 2010 г. община Бургас реши да отпусне 22,000 лв. за лечението му, той разпространи писмо, с което отказа парите. ,,Нека останалите предвидени средства за моето лечение от бюджета на община Бургас да бъдат отпуснати за лечение на други болни хора, Благодаря ви от сърце!", написа Гого. Той за кратко време бе общински съветник, а през юни 2011 г. стана почетен гражданин на Бургас. Над 200,000 лв. от дарения и SMS-и бяха събрани за Гого по време на невиждания благотворителен концерт на 27 април 2010 г. в НДК. Излъчван пряко по БНТ, той се е гледал от 800,000 зрители, а в него участие взеха над 50 BG изпълнители. За съжаление коварната болест уби мечтата на Гого да се върне отново на сцената. Последното му изпълнение бе на 1 август 2010 г. на конкурса ,,Бургас и морето", когато над 3,000 души станаха на крака и пяха заедно с него и останалите от фамилия ,,Тоника" песента ,,Имало в Бургас" по музика и текст на Гого.

Георги Найденов става солист на оркестър ,,Тоника" към Културния дом на транспортните работници в Бургас през 1970 г. По това време той вече е натрупал популярност като изпълнител от ученическата вокална група ,,Стъклените епруветки" към Бургаския химически техникум. По-късно групата се преименува в ,,Корали". В ,,Тоника" Гого се влюбва в Ева Кирилова. Година по-късно двамата вече са семейство. Кумува им Стефан Диомов. Диомов създава вокалният квартет ,,Тоника" през 1972 г. с Анастасия Бинчева, Яким Якимов, Ева и Гого. През 1979 г. съставът е разформирован. Причината е, че на летището в Ханой, където багажът им бил задържан, Ева изрекла на висок глас: ,,Само в социалистически страни може да се случи това." Все пак не им е отнето правото да пеят и година по-късно Гого създава група ,,Домино" заедно с Ева, Виолета и Красимир Гюлмезови - последните по-късно създават дует ,,Шик". През 1994 г. Стефан Диомов, който междувременно е създал новата група ,,Тоника СВ" (състав към Строителни войски), събира всички във Фамилия ,,Тоника". Те пеят заедно до 2007 г., когато между Гого и Ева - от една страна, и Диомов - от друга, избухва грозен скандал. Стига се дотам композиторът да им забрани да пеят публично най-емблематичните песни на ,,Тоника", композирани от него. Покрай него дълги месеци Ева и Гого не си говориха и с Тони Димитрова. Едва влошилото се здравословно състояние на Гого накара и Диомов, и Тони да поомекнат и да забравят така характерните за Балканите глупави сръдни.

В петък в Бургас почина и още един известен някога българин - могъщият по времето на Тодор Живков окръжен председател на БКП-Бургас Николай Жишев. Той бе несменяем десетилетия наред - също като ментора си Живков. Неговата смърт обаче не трогна никого, дори не бе отразена от медиите. Диктаторите, за разлика от обичаните артисти, си отиват забравени.

Изпратиха го с ,,Бургаски вечери"

7_300_03С незабравимата песен на фамилия „Тоника" - „Бургаски вечери", бе изпратен до вечния му дом Георги Найденов. Песента звуча наместо сбогом в Траурния дом на Бургаските гробища. Над хиляда души се стекоха на поклонението, за да се сбогуват с легендарната естрадна звезда. Траурната церемония продължи над час и половина в неделя, а ковчегът му бе занесен на ръце до гроба.

Стефан Диомов:
През 1977 г. ,,Тоника" участва на ,,Златният Орфей" с песента ,,Ладо, ле" на Стефан Димитров. Заедно с Гого изчаквахме резултатите от класирането в гримьорната. Когато чухме, че сме на първо място, така импулсивно се прегърнахме, че паднахме заедно на мокета. Беше страхотно преживяване! Дребните недоразумения отдавна съм ги забравил. Какво значение имат те, след като сме имали толкова незабравими моменти заедно. Преживели сме превръщането на ,,Тоника" от никому неизвестна група в една от най-успешните формации. Виждал съм го как плаче от вълнение. През 1973 г. всички плакахме, когато на Националния младежкия конкурс за забавна песен спечелихме първа награда. Тогава се оказахме в компанията на страхотни групи, една от които ,,Щурците". Бригита Чолакова започна да обявява наградите. Не бяхме трети, нито втори и изведнъж... първо място. Този радостен шок никой от нас не забрави през годините.

Тони Димитрова:
Гого беше човек с невероятно чувство за хумор, просто сме вили заедно от смях. Той имаше една песен ,,Късметлия съм", която аз бях ,,пренаписала" в забавен вариант - рефренът беше посветен на ,,Петолъчката". Много пътувахме заедно по участия и на прибиране към Бургас винаги спирахме там и започвахме да я пеем. Колата се тресеше от смях. Така ще го запомня - като една огромна усмивка.