От дълго време опитите да се реши дали пазарът на недвижими имоти в Канада е достигнал връхната си точка е национално забавление. А миналата година дори жилищната агенция в страната се включи в него – тя предупреди, че корекция, свързана с COVID, е неизбежна, а цените може да намалеят с 18%, пише Financial Times. Но пазарът имаше други идеи. На национално равнище средните продажни цени достигнаха рекорден връх през март 2021 г., като нараснаха с 31 на сто на годишна база до над 715 хил. канадски долара (575 хил. щатски долара), съобщава Канадската асоциация на недвижимите имоти, цитирана от Investor. Двуцифреният ръст на цените подлага на натиск законодателите да предприемат действия, тъй като жилищната собственост става недостъпна за много канадци. Ванкувър и Торонто сега са
сред най-недостъпните градове
в света. През април правителството на премиера Джъстин Трюдо обеща да облага с данък празните жилища, притежавани от чужденци, и да предостави 2,5 млрд. канадски долара, за да помогне за осигуряването на 35 хил. нови достъпни жилища. „Жилищата не трябва да са пасивни инвестиционни инструменти за изнасяне на пари“, заяви финансовият министър Кристия Фрийленд в изказването си при представянето на бюджета. Но икономисти твърдят, че обвиняването на чуждестранните инвестиции е неправилно, а данъчните мерки няма да отговорят на основната причина за кризата – твърде малко жилища, в които хората искат да живеят. „Голямата промяна за жилищния пазар ще бъде повишаване на предлагането“, коментира Франсис Доналд, главен икономист на базираната в Монреал канадска застрахователна компания и доставчик на финансови услуги Manulife Financial. Пазарът изключва не само младите канадци, но може също да подкопае конкурентоспособността на икономиката, предупреждава тя. Въпреки че Канада има успех в откъсването на висококвалифицирани служители от САЩ, особено в технологичния сектор, според Доналд намаляване на достъпността на жилищата може да възпре чуждестранните служители. Ръстът на цените е стимулиран от
рекордно ниските лихви
по ипотечните кредити след решението на централната банка да запази лихвите близо до нула, както и от ненаситния апетит за семейни жилища. „Хората искат повече площ. Предлагането не реагира толкова бързо, колкото търсенето“, коментира Тиф Маклем, гуверньор на Канадската централна банка, в изказване за жилищния пазар през април. Макар че според Маклем растящите цени все пак „са вкоренени в основите“, той изрази безпокойство от спекулациите и от риска, че купувачите може да изпитат сериозни затруднения, ако цените продължат да растат. Рон Рап, главен изпълнителен директор на Асоциацията на жилищните строители във Ванкувър, отбелязва, че ограниченото предлагане на нови жилища е доминиращ фактор за ръстовете на цените. Данните от имотната асоциация показват, че наличностите на имоти за продажба са на най-ниското ниво в историята, съотнесени с търсенето. „Просто не можем да постигнем достатъчно предлагане на пазара достатъчно бързо“, казва Рап и допълва, че COVID-19 е увеличил разходите за труд и е станал причина за недостиг на строителни материали като дървесина. Освен това канадските градове се придържат към градоустройствени политики, които насърчават гъстотата в градовете и използването на зелени пояси за ограничаване на разрастването. Но купувачите на имоти предпочитат къщите, което води до нажежени пазари на неочаквани локации. Например през февруари цените на жилищата нараснаха с 35% на годишна база в окръг Оксфорд, Онтарио – предимно селски район близо до Торонто, който си спечели прозвището „млечната столица на Канада“. „Тези отдалечени градове са наистина нажежени“, казва Питър Норман, главен икономист в консултантската компания Altus Group, базирана в Торонто.
Високите цени се запазват
въпреки икономическата обстановка, която обикновено охлажда пазара – 500 хил. канадци повече нямат работа или работят по-малко часове спрямо нивата преди COVID, отбелязва Норман. Ръстът на населението миналата година достигна най-ниското си ниво от 1945 г., тъй като имиграцията забуксува. Новопристигналите съставляваха три четвърти от годишния ръст на населението в Канада преди пандемията. „Някои от нещата, които се случват сега, изглежда нямат връзка с фундаментите“, смята Норман. Но макар ръстът на цените да съживява страховете от балон, историята показва, че жилищният пазар в Канада може да се окаже устойчив. Според Норман има само няколко примера на спукване на регионални балони от Втората световна война насам. За разлика от САЩ и Великобритания, Канада не отчете корекцията на цените дори след световната финансова криза през 2008 г., допълва той. Въпреки това Норман признава, че има рискове. „По-лесно е да видиш имотни балони в огледалото за обратно виждане, отколкото да ги предвидиш“, отбелязва той.
