"Времето прави историята" – така е озаглавена книгата на американския историк Роналд Д. Герст, в която се разказва за природни катаклизми, сериозно повлияли на хода на историята, на изхода от сражения и войни и на съдбата на империи. Става дума за различни епохи: за чумата по времето на император Юстиниан, за разгрома на Испанската армада, за безславните военни авантюри на Наполеон Бонапарт през 1819 г. и на Хитлер през 1941 г., за урагани, наводнения и суши.

Разгромът на Испанската армада

Едно от най-поразителните такива събития е походът на испанската флотилия "Непобедимата армада" към британските брегове. Още от самото начало времето не било с испанците: през ноември 1578 година, още докато вървяла подготовката за похода, над флотилията се разразил мощен ураган, който повредил сериозно над 100 кораба. А мартенската буря и силните майски ветрове отслабили още повече Армадата. Въпреки това нейните 129 платнохода си оставали сериозна сила. Англичаните успели да мобилизират почти 200 кораба, които обаче били значително по-малки от испанските. Голямото им предимство било тяхната висока маневреност. Именно тя, заедно с времето, допринесла за разгрома на "Непобедимата армада". Бягайки от британския обстрел, испанските галеони излезли в открито море, подгонени от силен попътен вятър, който попречил на все още силната Армада да се върне обратно към британския бряг. А течението Гълфстрийм пък пречело на флотилията да продължи на юг към родния, испански бряг. След това се разразили

нови силни бури

и много испански кораби били изхвърлени на каменистите брегове на Ирландия. Само половината от Армадата успяла да се завърне у дома. Но в сраженията били загубени едва седем кораба, а останалите станали жертва на лошото време, или както казват противниците на католицизма – "на божественото вмешателство в работата на природата". На 5000 души се удавили, стотици починали от рани и болести. Въпреки че испанската военна мощ не била сломена окончателно и испанците успели да нанесат още няколко сериозни поражения на англичаните, това било началото на нейния край. Много скоро Великобритания си извоювала пълно господство над моретата за цели 300 години.

Наполеон в Русия

Времето изиграва особено лоша шега и на Наполеон Бонапарт. Вярно е, че проливните дъждове отчасти са виновни за загубата при Ватерло – това е потвърдено и експериментално. Ефектът от мощния френски артилерийски обстрел в началото на битката се оказал много слаб, защото снарядите не рикоширали в подгизналата почва, а осколките потъвали в тинята, която в допълнение поглъщала ударната вълна. Авторът на книгата посвещава отделна глава на ролята на "екстремните метеорологични условия в Русия" за съдбата на Наполеон. Роналд Д. Герст е проучил множество архивни материали и спомени на съвременници и стига да извода, че времето е било един от решаващите фактори за поражението на Наполеон в Русия. Оказва се, че не руската зима, а руското лято и руската есен погубват 600-хилядната армия на Наполеон. Или по-точно лошата подготовка на французите в съчетание с природните катаклизми. През юли 1812 година Русия била връхлетяна от гореща вълна, която била мъчителна за войниците и пагубна за конете, които в началото на настъплението на Наполеон наброявали 150 хиляди: тъй като тревата била изгоряла от парещото слънце, конете останали без храна и вода. Към края на горещия юли извън строя вече били 80 000 войници и офицери, които не загинали на бойното поле, а от тиф или други инфекциозни болести.

При 40-градусовите жеги през август

Наполеон разбира, че са се провалили плановете му за "блицкриг" и се установява във Витебск. После идват битките при Смоленск и Бородино, които французите успяват някак да спечелят, но на каква цена: "Великата армия" фактически престава да съществува като бойна единица. Поради недостига на коне, обозите с боеприпаси и хранителни запаси остават по пътищата, а войската е напълно деморализирана. Наполеон решава да спаси остатъка от своята армия и в средата на октомври изоставя Москва и започва отстъпление. И тук отново се намесва времето: започват проливни валежи, пътищата се превръщат в кална маса, а на 4 ноември пада и първият сняг – започва руската зима. Снегът, студът и виелиците само довършват разгрома на Наполеон и в крайна сметка и подпечатват съдбата на неговата империя.