Екатерина Титова

Роден е във Варна, България. Завършва Шеста гимназия, пак там. В Шуменския университет завършва специалност „Българска филология". Започва да пише - критически текстове, после разкази. Публикува в „Литературен вестник", „24 часа", списанията МАХ, ЛИК, ЕВА. Свири на китара, води радиопредаване в „Радио Шумен", работи и в „Радио Варна". В края на 1997 г. заминава за САЩ заедно със съпругата си Силвия и дъщеря си Сара. Запален по снимането, започва да учи „Художествена фотография" в Охайския университет. Започва да се занимава с фотография професионално, участва в изложби, работи с джаз музиканти, снима портрети, продава снимките си. Семейството се премества в Калифорния и Захари започва да пише по-сериозно. Завършва филмови продуцентски класове в Лос Анджелис, участва в кино- и театрални постановки. Пише драматургия на български и английски език.

Първият роман на Захари Карабашлиев - „18% сиво", е много добре приет от публиката, печели наградата „Цветето на Хеликон" за 2008 г. за най-продаван роман: преиздаван е няколко пъти. Поделя си наградата „Вик" за роман на годината със „Захвърлен в природата" от Милен Русков (2009). Втората му книга - сборник с разкази „Кратка история на самолета" печели наградата „Хеликон" за 2009 г. Пиесите му „Аутопсия" (2004), „Неделя вечер" (2006) и „Откат" (2008) са публикувани и отличавани на фестивали и конкурси. „Неделя вечер" печели наградата Аскеер и е номинирана за "Икар".

Очакваният му втори роман „Хавра" вече е факт и може да бъде намерен в книжарниците, а в САЩ и Канада - поръчан от по-добрите онлайн книжни магазини. Пренасяйки ни в два паралелни свята, в миналото и в настоящето, авторът ни припомня кои са наистина важните малки и големи битки - за личната и за националната свобода.

Г-н Карабашлиев, къде ще ни заведете с тази книга и при кого?

- В една царска Русия отпреди 140 години, в пустините на Средна Азия и сред кавказките племена, в Париж за малко, в Лондон за кратко, в Испания, дори я има и Калифорния за известно време, в предосвобожденска България, в следвоенен Константинопол. Половината от книгата е историческа и действието се развива в миналото. Другата половина е съвременна и се развива в България, в наши дни. Като се замисля сега за всички тези места, които съм посетил по един или друг начин в книгата, ми се струва чак невероятно, но пък това е магията на литературата, нали така? Да ни води в места и времена, които ни се струват отдалечени и невъзможни за опознаване.

Заглавието „Хавра" - кратко и запомнящо се. Какво означава и защо решихте да го промените от работното „Свобода"?

- Има немалко значения, например „необработена, пустееща земя", но идва най-вероятно от иврит, където значи „общност, приятели" (оттам е „х'авер", „авер"). Промених го, защото най-точно събира и отразява духа на книгата. Един от ключовите моменти в романа е свързан с продажбата на наследствени земи, които до този момент са били смятани за „хавра". Разбира се, с повествованието „хавра"-та се развива в нещо повече от пустош.

Доколко събитията и героите в книгата са реални личности и истории?

- В историческата част на книгата героите са базирани на реални личности и ги следват доста точно. Опитах да разкажа една част от живота на американския кореспондент Джон Макгеан (чийто прототип е Джанюариъс Макгахан, разкрил на света жестокостите около потушаването на Априлското въстание). Тръгнах от връзката му с руската аристократка Вера Елегина (също с исторически прототип), която жертва страшно много в името на любовта си към него, но постига своята свобода, еманципация и реализация.

В съвременната част на романа, която е подчинена на търсенето на справедливост и възмездие, също съм правил проучвания и съм се базирал на реални личности и истории. Но съм пуснал в ход и всички оръжия на художествената измислица, за да построя сюжета, да изградя образите на „лошите", както и на главния герой, който се сблъсква с тъмната страна на своя град.

Книгата започва със завръщането на главния герой Никола, който от години живее в Америка. Според вас започнаха ли все повече хора да се завръщат у дома?

- Да, ние постоянно говорим за тези, които тръгват от България, а недостатъчно за тези, които се връщат. Факт е, че политиците говорят постоянно за връщането на българите зад граница тук, но горчивата истина е, че именно политиците реално не правят нищо за това, защото те не ни искат! Те не искат някой, който е ходил навън, блъскал се е с живота и порядките някъде другаде и може да сравни нещата, да им се бърка тук. Говорил съм с много мои приятели, които се връщат и се сблъскват с: „Е, то не е така, както си го мислиш ти", „Това няма как да стане" и подобни изказвания. От 9 кладенеца вода ще ти донесат някои доморасли „философи" само и само да ти обяснят, че това, което си мислиш, няма как да стане, защото „тука не е така".

Мисля, че единствено сериозният бизнес в България отчита, че някой, който е живял и се е трудил в Европа или Америка, може да бъде сериозен актив за една компания, да внесе ноу-хау, да допринесе за работния климат, да бъде пример за работна етика и образцов мениджмънт.

Самият вие също се завърнахте от Америка. Заслужава ли си човек да се върне?

- Разбира се, но е според личната нагласа и дизайн на всеки човек. Някои не могат да се справят с много неща в Родината, не им се губи време и енергия да се включат в решаването им и отиват другаде, където могат много по-добре да работят за собственото си реализиране. Други търсят реализация в области, които просто нямат аналог в България. Как да се занимаваш с генетика, ако останеш да живееш в Пазарджик например? Или с ракетостроене, ако си в Добрич?

За хората на IT индустриите България е доста добро място. За хората на изкуството също би могло да бъде. Светът на XXI век прави всичко това всъщност много възможно. Вярвам, че България е мястото, където принадлежа.

Какво се случва според вас в българската литература днес?

- Аз не съдя нещата в такива едри щрихи. „Българска литература" е много общо понятие. Предпочитам да говоря за усилията на отделни български автори. В прозата се открояват имената на Георги Господинов, Милен Русков, Теодора Димова, Христо Карастоянов, Момчил Николов, Алек Попов и други. Идват и нови имена като Веселина Седларска, Георги Томов, Георги Бърдаров, Мартин Колев, Радко Пенев. Има чудесна млада поезия - Константин Трендафилов, Илиян Любомиров, които поведоха след себе си много читатели.

Започна ли българинът да чете повече и какви са неговите предпочитания?

- Краткият отговор е „да". Предпочитания - всякакви, а и границите се размиват. От юношеска литература през жанрова до сериозна. Нашият пазар не е голям, защото сме няколко милиона грамотни хора и повечето нямат време за четене. Но пък тези, които четем, не сме за пренебрегване. Българинът чете, а младият българин чете, че и пише.

Свободата, която дава интернет, и възможността за собствени блогове и сайтове отразяват ли се по някакъв начин върху тиражите и класическата книга?

- Зависи. Ако даден блогър си извоюва име на „опиниънмейкър", може да повлияе на първоначалната реализация на една книга, но това никак не е лесно. Изискват се талант, самодисциплина, свободно време, чар, честност. Трябва да си неподкупен, ако искаш хората да ти вярват, а не да пишеш блогове за някой лев на заглавие.

А дали интернет прави една книга успешна, или не... За да е наистина успешна, тя трябва да се хареса на много, много хора, които да я препоръчат на други, които пък да я подарят на трети, а те да я споделят с четвърти... Виждате ли, няма как да се повлияе на този процес, той е естествен, той е стихиен, органичен и не подлежи на манипулация. Няма книга в историята на световното книгоиздаване, която да се е превърнала в бестселър благодарение единствено на реклама. Няма по-въздействаща реклама от тази стара, но неповторима формула - „от уста на уста" и от читател на читател.

Първият ви роман „18% сиво" излезе точно преди 9 години, а скоро ще получи и своята филмова адаптация. Кога да я очакваме?

- Снимките започват след броени дни. Както знаете, снимането на филм е свързано с осигуряването на финансиране, което пък е свързано с други качества освен с писане. „Чучков брадърс" са продуцентите на филма и се очертава една мащабна международна продукция - Великобритания, Германия, Унгария и други страни. Виктор Чучков ще режисира и всичко ще започне във Варна след броени дни. Руши Видинлиев ще е в главната мъжка роля, а останалите режисьорът ги пази в тайна.