сн. БГНEC
Първан Симеонов*
Решението на българските депутати, с което бе смачкана идеята за провеждането на референдум за промяна на избирателната система и за задължително гласуване, ни прави свидетели на огромна пакетна сделка от типа „аз на тебе, ти на мене". Не знам дали държавният глава (който бе вносител на предложението за провеждане на референдум - б.р.) е бламиран, както гласят някои коментари, или и той получава нещо от пазарлъка. От днешна гледна точка този държавен глава изглежда най-удобен за втори мандат - и на ГЕРБ, и на ДПС. Начинът, по който той реагира половинчато на случките около т.нар. съдебна реформа и когато не свалиха прага за валидност на референдумите, още тогава стана ясно, че може би в цялото гигантско спазаряване и на президента Плевнелиев му е обещано нещо. Или поне е оставен да се надява на нещо. Най-вероятно това е свързано с втори мандат.
Помислете: вие сте Борисов и имате проблем със следващите президентски избори, най-лесното е да не си създавате главоболия, да не влизате в нова битка, а да подкрепите Плевнелиев за втори мандат. Той не е толкова силен политически, че да се превърне някога във ваш противник. Второ - Плевнелиев може да победи с явната или не толкова явна подкрепа на ДПС. Трето - евроатлантически е изряден.
От решенията, с които референдумът бе практически смачкан, са доволни голяма част от формациите в парламента. Няма какво да се лъжем - по-малките политически формации никога не биха гласували за мажоритарен вот, който по правило облагодетелства по-масивните партии. Задължителното гласуване пък трудно биха подкрепили ДПС. Така че и те би трябвало да са доволни. Ако трябва да разсъждаваме „на килограм" - най-безобидното е електронното гласуване. Затова и в бюлетината за референдума остана единствено то. Бих отишъл и по-далече - при това положение референдум само с въпрос за електронното гласуване няма никакъв смисъл. Електронното гласуване е технологичен въпрос, няма никакъв смисъл да питаме хората за това. Ясно е, че бъдещето е в технологиите. Единственият въпрос, който си струваше да бъде зададен, е за задължителното гласуване. Така питаш хората не за експертиза, каквито са мажоритарният вот и електроното гласуване, а за това дали нещо им е толкова ценно, че биха ти позволили да ги задължиш.
Този референдум създаваше известни свръхочаквания, че с такъв тип неща нещо се променя. Не, промените не стават така, крайно време е всички да го разберем. С тоя референдум давахме илюзия на хората, че ще сменим изборната система и нещата ще се променят. Но не е така. Второто, което прави тоя референдум ненужен, е, че това щеше да бъде прекалено голям залък за българската пряка демокрация. Хората не са длъжни да разбират от избирателни системи, това е експертен, мегаделикатен въпрос. Щяхме да ги накараме да се произнесат по нещо, което не разбират. Този референдум щеше да е автогол, щеше да донесе огромно разочарование. А то, както и свръхочакването, е бумерангов ефект върху нас като общност. Така че случилото се донякъде е и разумно. Но от днешна гледна точка се питам дали е още по-разумно да го няма, въпреки че винаги има смисъл хората да бъдат питани за мнението им. Сега беше намерен най-удобният от политиците вариант.
И споразумението около съдебната реформа е голяма сделка, разиграване в края на политическия сезон - всеки да има по нещо, включително опозиционните формации. Правосъдният министър Христо Иванов призна, че постигнатото е само блатът на тортата. Черешката обаче е много далече. Истината е, че и той не скача много агресивно. Той е политик - жилав, гъвкав, компромисен. Чака си реда, ползва се със западна подкрепа. Да, това, което се прие, е блат. Но да видим накрая след второто четене дали ще има и блат. Много хора в България си представят съдебната реформа като това, което е в Румъния. Не мисля, че на публиката ще се хареса това, което ще последва. Просто няма да има бърз ефект. А публиката иска лошите веднага да бъдат вкарани в затвора с белезници. А това няма да стане скоро.
Кой какво взе от сделката около съдебната реформа? ДПС получи няколко неща: утвърждава се като незаобиколим фактор, утвърждава се в очите на западните партньори с евроатлантизма си, като част от западния лагер, спасява, каквото може, в съдебната власт.
Какво взема Борисов? Той маха един възможен проблем от главата си, получава коз пред западните партньори, за пореден път се представи като човека, който отива и разсича възела - нещо много важно в имиджово отношение.
БСП се утвърждава като принципна опозиция на всичко. А и вкара Мая Манолова като омбудсман. Това е удобно разделяне на пътищата и за нея, и за председателя на партията Михаил Миков.
Президентът нищо не казва, което означава, че също получава някакво успокоение от типа: Спокойно, продължаваш!
Имаше измислени баталии, за да запазят статуквото. Очаквали ли сме друго?! При такъв шарен парламент единственият вариант е спазаряване. Не бива да очакваме бури преди изборите, че и след тях. А победата на ГЕРБ наесен е ясна.
Кой има интерес да напусне властта? Никой!
Единственото опасение в такава ситуация е, че като останеш без реална конкуренция и минеш в режим на постоянно съглашателство и пазарлъци, се трупат напрежение и злоба. Засилва се опасността да стъпиш накриво, да пресолиш манджата. Борисов знае това много добре. Патил си е от това - веднъж взе цялата власт и всичко се пишеше на негова сметка. Няма друг виновен. Нека си спомним как преди 2 години изглеждаше политическият живот - протести, ярки пози, мелодрама. Сега, 2 г. по-късно - просто пазарлък. Това е дългосрочният риск за управляващите. Хората помъдряват, но не бива да се пресолява манджата, защото на много хора може да им се стори твърде нагло. Тръбиш, че ще има референдум, и изведнъж някакви хорица се спазаряват за ден да няма референдум. След няколко подобни хода започваш да изглеждаш в очите на хората като нагъл, не като единствено възможен. Сега нещата изглеждат стабилни, на хората им е писнало от протести. Спокойствието е добро, но като се трупа напрежение, то някой ден ще избие. Това е скритият риск от успешните политически пазарлъци.
*Авторът е политолог, директор на „ББСС Галъп интернешънъл"
