Надя Петрова
Хиалуроновата киселина днес е най-титулованата и изучавана добавка редом с колагена. Наричат я още „молекула за красота", „тайния елемент за младост и здраве" и „брилянтна", а компании от различни сфери се надпреварват да я добавят към асортимента си. Затова и тя може да се намери в какво ли не - лосиони, кремове, серуми и добавки и, разбира се, най-известният й вариант - на инжекции за здраве и красота.
Какво обаче е хиалуронова киселина? Тя е полизахарид (вид въглехидрат), който действа като пълнеж между клетките на кожата, ставите, очите, венците и други меки тъкани. Като разпределение 50% се намира в кожата (все пак тя е най-големият ни орган), а останалите 50 са разпределени между стави, очи, венци и т.н. Така реално спомага за задържането на влага (вода) и синтеза на колаген, като по този начин ни осигурява еластичност и гъвкавост на кожата и ставите, действа като антиоксидант, помага в борбата със свободните радикали, има противовъзпалителни свойства и играе важна роля при преноса на ценни вещества, като по този начин ни помага да забавим и цялостното стареене на организма.
Медицински изследвания я свързват още с по-бързо възстановяване на рани, увеличена енергия, в помощ при проблеми със съня, за успокоение на сухата кожа, подобрена мускулна сила и увеличена мозъчна активност. Хиалуроновата киселина реално е единственият елемент в природата, който е в състояние да задържи вода 1,000 до 4,000 пъти от собствения си обем, затова например, приложена като инжекция, запълва доста дълбоки бръчки и действа като „възглавничка" в ставите, като придърпва и задържа влагата там. За да си го визуализирате, си представете балон, който се надува с въздух. Това прави и хиалуроновата киселина, само че с водата.
Бебетата и децата имат естествено високи нива на тази киселина в тялото си, затова и кожата им е изключително мека, гладка и плътна. За съжаление при възрастните нивата на хиалуронова киселина в тялото намаляват с годините (както и всичко останало) и когато стигнем 40-те, тялото ни се бори да я произведе, но съвсем не успява. Затова и неприятните белези на стареене стават доста по-видими от определени години нагоре. Или, с други думи казано - ниските нива на хиалуронова киселина, колаген и еластин са в основата на всеки недоволен поглед към огледалото и проскърцваща от болка става. А хубавата новина е, че живеем във времена, в които всичко това е възобновимо или поне драстично предотвратимо.
Тази киселина е една от най-често препоръчваните добавки при болка и проблеми в ставите напоследък и това не е случайно. За действието й има проведени не едно и две медицински изследвания и всички показват сериозно редуциране на болката само след 8-седмичен редовен прием, особено по отношение на болка в колянната става, защото хиалуроновата киселина, задържайки влагата там, образува нещо като възглавнички, които спомагат за подвижността на самата става и съответно намаляване на болката вследствие на допир на различни части от нея.
Дозата в различните изследвания е различна, като минимума е 80 мг, но най-често се използват 240 мг за по-бърз ефект в началото. Затова и препоръката по темата е да се започне с 240 мг за период от 1-2 месеца и след това да са намали до 80 за постоянен прием.
Днешното време вреди много и на очите - компютърните монитори, телефоните с малки екранчета неминуемо водят до по-голяма сухота на окото. Климатиците в някои офиси също спомагат за сухотата в очите и влошават ситуацията. И точно тук хиалуроновата киселина идва на помощ, защото в очите тя действа като амортисьор и лубрикант и поддържа структурите им плътни и влажни, така че те да работят оптимално. Отделно, както и при ставите, хиалуроновата киселина помага за транспортирането на хранителни вещества и действа като антиоксидант, регулиращ процесите на възпаление.
По отношение на хиалуронова киселина и здравето на венците също са провеждани не едно и две медицински изследвания, в които хиалуронът е показал противовъзпалителен, антиедематозен и антибактериален ефект при лечението на пародонтални заболявания, дължащи се основно на наличието на микроорганизми в субгингивалната плака. Или казано на нормален език - хиалуроновата киселина работи като антибактериален агент в устната кухина.
Има няколко различни натурални източника за синтез на хиалуронова киселина - от гребен на петел, витреус от телешки очи, пилешки хрущял и чрез микробна ферментация. Последният е единственият веган вариант за онези, които изпитват ужас от досега с дори една животинска молекула. Все пак човек може да си приготви хиалуронова киселина и в домашни условия - като си свари костен бульон. Затова за всички, които не искат да приемат хиалуронова киселина като добавка, костният бульон, приготвен от пилешки хрущял и гребен от петел, е добър вариант. За съжаление не е известно колко точно хиалуронова киселина си набавяме с домашния бульон, но предполагам, че колкото повече хрущял се вари, толкова повече хиалурон ще има.
Заветната цел на хиалуроновата киселина, когато се използва за красота, е да достигне дълбокия слой на кожата, дермата, което за момента е възможно по 3 начина - чрез инжектирането й директно там, чрез прием на хранителни добавки, които организмът ни да разпредели по предназначение, и чрез серуми и кремове с нанохиалурон.
Когато се използва за външно приложение, тя също има ефект, но все още се спори дали повишава съдържанието на влага само в повърхностните слоеве на кожата, което има доста по-краткотраен ефект за изглаждане на кожата и намаляването на бръчките, или успява да премине и до дермата. И за момента има медицински изследвания и за двете - че успява и че не успява, така че финално заключение липсва, но със сигурност влияе добре на кожата поне външно. За сметка на това при редовен прием на хиалуронова киселина като хранителна добавка няма недоразумения - ефектът се появява по-късно (след 2-8 седмици), но е по-дълготраен и при редовен прием се задържа. Същото е валидно и при проблеми със ставите, очите и венците.
Има регистрирани случаи на странични ефекти от инжектирана хиалуронова киселина, но няма данни за такива от прием като добавка. Въпреки това е разумно винаги да се подхожда внимателно с всичко ново и да се започне с по-ниска доза, като постепенно се увеличава до препоръчителната.
