Московски съд осъди опозиционера Владимир Кара-Мурза на 25 г. затвор. Присъдата на известния журналист е по обвинение за държавна измяна, разпространение на недостоверна информация за руската армия и дейност в нежелателна организация.
Бившият журналист е с руско-британско гражданство, той отрича обвиненията. Кара-Мурза открито критикува войната на Русия в Украйна, а също и управлението на Владимир Путин и правителството.
Неправителствени организации напоследък пък алармират, че здравето на руския опозиционер Алексей Навални, който е в затвора от февруари 2021 г. се влошава и той е загубил повече от 10 кг. Те подозират, че той е тровен системно зад решетките, след като през 2020 г. едва оцеля при опит за отравяне с нервнопаралитичното вещество „Новичок“.
Прочети още
Разследващият журналист Христо Грозев разкри още, че човек от администрацията в затворите е сигнализирал адвокатите на Навални, че се готви провокация срещу него, която ще бъде под формата на сбиване с негов съкилийник. „Това е стар трик, използван от КГБ и ФСБ, за да се разправят със своите врагове“, подчерта той.
По модела „няма човек – няма проблем“ бяха извършени редица убийства на противници на Кремъл в Русия или те намериха смъртта си при неизяснени обстоятелства, коментира Deutsche Welle.
На 4 март 2018 година в Солсбъри Сергей Скрипал заедно с дъщеря си бе открит в безпомощно състояние. Двамата са отведени в болницата в критично състояние заедно с полицая, който първи пристигнал на мястото. По-късно стана ясно, че при нападението е използвано нервнопаралитично вещество, част от арсенала на руските командоси при щурма в Москва на терористите, взели заложници в мюзикъла „Норд-Ост“. Тогава загинаха 130 похитени, защото на лекарите така и не бе казано какъв антидот да приложат.
Най-фрапиращото и всяващо смут и до ден днешен покушение е от 2006 г. Тогава Александър Литвиненко, бивш агент на КГБ, изпива чаша чай в хотел в Лондон и няколко дни по-късно умира. Аутопсията е извършена от лекари в защитни костюми, защото критикът на Путин е отровен с полоний 210.
Същата година смъртта си намира и журналистката Анна Политковская. В своята книга тя обвинява Путин, че е превърнал Русия в полицейска държава, но не доживява, за да публикува доказателствата си. На 7 ноември е застреляна в асансьора пред апартамента й.
През 2009 г. журналистката Наталия Естемирова работи по материал за убийствата в Чечения, причинени от проруските сили. Един ден обаче тя е отвлечена. Застреляна е няколко пъти, включително с един изключително точен изстрел в главата и е захвърлена в гората. Убиецът все още не е открит.
Нейните колеги Станислав Маркелов и Анастасия Бабурова също губят живота си заради неразумното решение да се изправят срещу Путин.
Няколко месеца по-късно адвокатът Сергей Магнитски е пребит до смърт.
Причината? Мъжът работил с британския бизнесмен Бил Броудър в разкриването на огромна данъчна измама. Магнитски открил, че в кражбата на близо 230 хил. долара е замесено цялото правителство. По-късно самият той е обвинен в различни далавери, пратен е в затвора и именно там е пребит.
Путин отново е категоричен, че няма нищо общо със смъртта му. Тъкмо обратното – нарича Броудър сериен убиец, намеквайки, че той е отнел живота на Магнитски.
Подобно на топадвоката и олигарсите – противници на Кремъл, също се оказват застрашен вид.
Един от най-богатите хора в Русия – Борис Березовски, разваля отношенията си с Путин, след като създава опозиционна партия. Така и не успява да се изправи срещу президента, тъй като двама от най-важните хора в политическата му формация са убити, а извършителите остават неизвестни. От страх през 2000 г.
Березовски бяга във Великобритания. Оттам той често обвинява Путин в убийството на Александър Литвиненко и категорично се заканва, че ще направи „кървава революция“ и ще „унищожи Путин, ако трябва, със сила“.
През 2013 г. е открит мъртъв в банята с шал около врата, използван като примка. В официалните документи е записано, че олигархът се е самоубил, ала патолози твърдят, че следите от нараняване по врата на Березовски не може да са причинени от шала. И до днес не е ясно как точно е умрял богаташът.
Сред някои от най-скорошните убийства са тези на Денис Вороненков и Алекс Оронов. През 2017 г. Денис Вороненков, който е открит противник на политиката на Владимир Путин и кремълската полиция, е прострелян три пъти пред хотел „Премиер Палас“, докато се разхожда в Киев. Президентът на Украйна Петро Порошенко ведната посочва като виновник руските власти и нарича убийството „държавен тероризъм“.
В последните си дни Вороненков твърдял, че получава заплахи именно от Федералната служба за сигурност на Русия, но приятелите му смятали, че просто е параноичен. До деня, в който не губи живота си.
А Олег Еровинкин и Алекс Оронов са описани от руските анализатори като хората, предали информация на британски шпионин за намесата на Путин в избора на Доналд Тръмп като президент през 2016 г.
Еровинкин, 61-годишен генерал в руската шпионска агенция и някогашен близък на Путин, е открит мъртъв на задната седалка на собствената си кола на 26 декември в Москва. Причината за смъртта остава неясна.
Оронов, 69-годишен бизнесмен, роден в Украйна, но живеещ в Ню Йорк, умира също при неясни обстоятелства някъде около 2 март. Той бил човекът, който организирал тайна среща, целяща да се измисли мирен план, по който Русия да получи Крим. И макар намеренията му да били в полза на федерацията, спасителната акция му струвала живота.
Мистерия обгражда и смъртта на двоен агент, който стоял в основата на разкриването на шпионката Ана Чапман. 64-годишният Александър Потеев беше осъден от Московския военен окръжен съд на 25 г. затвор за предаването на дете на свои колеги, работещи под прикритие в САЩ. За да се спаси, Потеев бяга в Америка, където през 2016 година намира смъртта си.
Всички тези опозиционери са малка част от списъка с хора, които по една или друга причина са изгубили живота си, след като са се опълчили срещу Путин. По този повод „Ройтерс“ пише: „Отрови, агенти-убийци, хибридна война, инсцениране, намеса и разгаряне на вътрешнодържавни конфликти с цел рушене на социалния мир и институции в европейските държави – това е запазената марка на неофициалната политика на Путин днес.“
