Космическа станция, която да приюти 15 000 земляни, снабдена с вода, храна, растения, животоподдържащи системи, космолети и всичко, нужно за живот в Космоса, създадоха български ученици. Космическата им колония бе оценена високо в конкурс на НАСА, чиито експерти присъдиха голямата награда и първото място на младите българи. Предстои те да представят революционния си космически град на международна конференция във Вашингтон. Успешният проект на деветимата се казва „Град на космическия ускорител“ Той е направен така, че да бъде достатъчно комфортен за колония от 15 000 земляни, които да изследват Космоса. Основното в него е колайдерът, а създаването на целия проект е отнело две години. „Решихме да направим нещо необичайно, нетипично, невиждано досега в Космоса. Не сме намерили друг проект за колайдер в Космоса. Избрахме него, тъй като черпим ресурси от Космоса, нещо, което на Земята е по-трудно за контролиране”, разказа един от участниците в проекта, Стефан Ангелов. Той обясни, че със съучениците си ходили в ЦЕРН, където се консултирали за проекта си. „Разбрахме много интересни факти – къде сме сгрешили, къде имаме иновативни цели и по този начин изгладихме нашия проект“, допълни Стефан. Съекипникът му Кристиян Горанов призна, че е имало и доста сложни моменти. Един от тях бил да се направят изчисленията. “Но мисля, че най-сложното беше да представим идеята такава, каквато е. Обемът е малък. Трябваше да синтезираме всичко и да оставим най-важното“, обясни Кристиян. За да работи колайдерът обаче, са нужни хора. Според малките учени живеещите в колонията трябва да не усещат разлика със земните условия. „Трябва задължително да има изкуствена гравитация, което се получава чрез направа на дизайн, който е еднакъв или близък с няколко основни форми. Нашата форма се състои от един цилиндър, който играе роля на космопорт, където влизат и излизат всички космолети, свързан с три по-големи листовидни кухи модули, като в тях живеят хората и до тях долепени са още три по-малки, където стоят животоподдържащите системи на цялата колония“, обясни Мартин Тодоров. „Като избрахме тази форма, позволихме на колонията да има повече място за хората и за научноизследователските нужди, също така животоподдържащите системи трябва да се намират в определени части от колонията и те заемат определено място“, обясни Драгомир Николов. Благодарение на тези животоподдържащи системи в космическата колония може да има нормална атмосфера, вода и храна. „Ще създадем атмосфера на колонията, подобна на тази на Земята. Всеки човек произвежда на ден около 700 грама въглероден диоксид. Този въглероден диоксид ще трябва да бъде отнеман от средата, в която живеят хората. Това го правим със специална система, която отделя въглеродния диоксид и го откарва в модулите с животоподдържащи система. А животоподдържащите системи в тези модули са растенията, които изхранват населението ни от 15 000 души“, обясни Ирена Антонова. Освен растения на колонията ще има и месо за храна То ще се създава в лаборатория чрез стволови клетки. Ограниченото място пък наложило и разчупен дизайн. „Опитали сме се абсолютно всичко да го балансираме по такъв начин – хем с възможностите на Космоса и по някакъв начин да го направим по-ексцентрично естествено“, каза Стефан Дачев. Младите покорители на Космоса признават, че са черпили част от идеите от научната фантастика. „Всичката култура, която се е насъбрала с годините от филми научна фантастика, малко книги и моето въображение“, разказа как се е стигнало до успешния проект Константин Попов. Учениците от Варна ще пътуват до Вашингтон, където ще представят революционните си идеи на конференцията за Международно космическо развитие. НАСА награди още едно българско участие в конкурса – Катерина Саматовна получи индивидуална награда за своята космическа станция. Тя от няколко години се занимава с астрономия, през 2018 г. заема второ място в конкурса на космическата организация, а тази година печели и приза със своята орбитална станция „Дженезис 369” „Тази година орбиталната станция е много по-мащабна. Отново имам реактор за термоядрен синтез, който е още по-разработен технологически, задвижван е от огромни йонни двигатели и дигиталният дизайн е много по-подробен – той отне около три месеца. Мисля, че би бил осъществим, тъй като гледах всички идеи, които са заложени в проекта, да са осъществими реално“, разказа Катерина.