6-ти февруари бе тъжен ден за българите и американците в Сиатъл и района. На този ден след боледуване от рак си отиде Том Диринг – един от създателите на сиатълския ансамбъл „Радост", дългогодишен учител на български и македонски народни танци, член на борда на директорите на Българския културен център в града, както и един от най-големите изследователи на българския фолклор. Несъмнено с неговата кончина българската общност на Западното крайбрежие, а и в цяла Америка загуби един от видните деятели за разпространението на родните обичаи. Архитект по професия, Диринг се запалва по балканския фолклор покрай една от най-старите формации за български и балкански хора в Сиатъл, основана от американци през 60-те години на миналия век и наречена „Коледа". В нейния репертоар имало български, македонски и румънски хора. Диринг се включва в „Коледа" и учи нашите танци от Денис Боксел, считан за първоосновател на състава, както и от други участници. Макар да няма честта по това време да работи с Ив Моро, друг известен танцьор в „Коледа“, по-късно се среща с него на различни фестивали в Сиатъл, Орегон, Ванкувър и др. Моро също е един от големите експерти в Америка и Канада на българското музикално и танцово наследство. „Познавам Том Диринг почти 50 години“, каза за BG VOICE Моро. „Ще ни липсва много, но неговата всеотдайност и страст към танца ще продължат да живеят. Том танцува с ансамбъл „Коледа“ няколко години по-късно, след като вече бях напуснал и се върнах в Монреал. Аз живях в Сиатъл през 1967-1968 г. Срещнахме се по-късно няколко пъти. Той беше отличен танцьор и
много добре усвои тънкостите на българските и балканските танцови стилове
– допълни още Моро, който и сега живее и работи в Канада.
След разпада на формация „Коледа“ през 1974 г. Диринг не се отказва от българските и македонските танци. Така две години по-късно под негово ръководство и това на съпругата му Сидни Диринг се ражда ансамбъл „Радост“. Името е избрано от народната песен „Прехвръкна птичка“. Самият Диринг е танцьор в състава от 1979-а до 1987 г. Първоначално репертоарът на „Радост“ приличал на този на „Коледа“ – четворно хоро, танц „Кукли" и други. Първото представяне на формацията е през май 1976 г. във факултета по славянски науки към университета на Вашингтон. Година след това съставът участва на фестивала „Фолклайф на Северозапада“ и оттогава винаги радва публиката с колоритните си изпълнения. Том Диринг е бил експерт в танците чичово хоро, женско кръстено, пайдушко хоро и много други. „Неговият девиз беше „Танцувай всеки ден“, сподели Антон Кирилов българин от Сиатъл. „Познавам Том от 1997 г. Той много обичаше българския и балканския фолклор и за него танцът беше много важна част от живота му. Никога не пропускаше да допринесе с нещо за сплотяването на българската общност в Сиатъл“, допълни сънародникът ни и подчерта, че Диринг винаги се е раздавал докрай, когато е преподавал танци и е отделял внимание на всеки. Диринг е бил на Балканите три пъти, два от които на турне с „Радост“. Разбира се, обиколил е България, като винаги търсел да научи автентични детайли за стъпките на хората или пък музикални тънкости. Това много пъти го отвеждало в малките селца и градове, пропити с български дух и история. При едно от пътуванията си Диринг направил много снимки из Родината на красиви места и местни жители, облечени в народни носии. Донесъл ги в Америка и ги показвал на различни места. „За него беше много важно танците да се преподават автентично и обръщаше внимание на битовите елементи в хореографиите“, обясни Кирилов. „Чувството, че си българин, става още по-особено, когато видиш един американец в народна носия да пристъпва с българска народна стъпка“, каза генералният ни консул в Лос Анджелис Веселин Вълчев. Във фейсбук той припомни, че Том
Диринг е научил балета на Лос Анджелис да танцува български хора
Освен че играеше български и други балкански танци, Диринг свиреше и на тъпан и тарамбука в оркестър RTW (Radio-Televizije Washington), който е бил съставен към ансамбъл „Радост“. Оркестърът изпълнява българска, сръбска и македонски музика. „Том посвети голяма част от живота си на съхранението на българския и балканския фолклор“, каза за него Джон Морович, музикант и преподавател на традиционна хърватска музика в Сиатъл, който също е работил с Диринг по време на различни фестивали.
Диринг притежава впечатляваща колекция от плочи с българска народна музика – записи, които е дигитализирал, каталогизирал и публикувал за публичен достъп на сайта www.folklorediscography.org. Той също не жали труд да описва в писмен вид стъпките на танците, които знае. По негова инициатива и българите в Сиатъл започват да празнуват Сурва и да се обличат като кукери, за да гонят злото. Болестта не му пречи до последно да предава знанията си по български фолклор и уменията си по народни танци. „Преди една-две години той започна всяка неделя да преподава всички танци, които знаеше, въпреки че не беше в блестящо здраве, разказа Антон Кирилов. – Всичко това се записваше на видео и идеята беше материалът да остане за поколенията“, каза още той. „Том беше човек, който дръзна да променя света танц по танц“, написа във фейсбук Елка Русков, председател на културния център във Сиатъл. Том Диринг беше на 65 години.
