На 85 години почина Светослав Светославов-Славето, съпруг на Татяна Лолова. Двамата бяха като ин и ян – пълна хармония от две съвършено различни половинки. Той също имаше много таланти, но бе мълчалив, скромен и с лека усмивка придружаваше своето „слънце“. Преди четири години Татяна Лолова разкри на целия свят неговата тайна страст към рисуването. „Аз съм музата – обичаше да казва тя, – за която после ще кажат: „Това е Славето, той беше женен за една актриса… Коя актриса, една смешна ли? А, Стоянка Мутафова. Бе, не Стоянка Мутафова, тя е тъмна, а тая беше руса. Татяна Лолова? Не я знам…“ В края на 2014 г. Славето откри поредица от изложби, една от които бе наречена „Багрите в мен“. И въпреки багрите, които извираха от него, той
отказваше да се нарече художник
„Ще ми се смеят хората, ще кажат, че са детски рисунки“, отвръщал Славето при всеки разговор у дома, повдигнат на тази тема. „А аз виждах, че в изкуството той си излива душата“, сподели преди време съпругата му Татяна Лолова пред „Площад Славейков“. Животът му бе свързан с театъра: „Ожених се в театъра, животът ми преминава на сцената преди вдигането на завесата. Съпругата ми е актриса. Както виждате, всичко в моя живот е подчинено на театъра.“ Всяка нова картина, която завършeл Славето, Лолова грабвала възхитена от ръцете му и веднага тръгвала да я рамкира дори още преди да е изсъхнала. Наблюдавайки го, тя твърди, че когато застане пред платното, той като че ли не знае накъде ще го отведе въображението му и какво ще се получи на белия лист. Рисува още преди да ожени за Татяна Лолова. Когато тя
за първи път влиза в стаята му
впечатление й правят завесите на прозореца – били „нарисувани ръчно, на едри пъстри петна“. Днес домът им е пълен с неговите картини, една от тях й напомня за онези пръски по завесите. „Напоследък желанието му да рисува се засили – ни разказа неотдавна актрисата. – Това много ме радва, защото той цял живот е бил работохоличен – докато показва на другите как да направят нещо, гледа да го свърши той. И не е имал време да се отдаде на спокойствие на онова, което притежава в себе си – в сърцето и в ръката…
Работехме в театъра с радост и обич
Много. Непрекъснато – от сутрин до вечер. Много трудно успяхме да родим и отгледаме единственото си дете, нашето прекрасно момче Савата. Славе рисуваше през свободното си време. Не че имаше такова. Цяло чудо си е, че има творби от онези времена. Все пак рисуваше… И когато заминах да снимам филма „Гоя“, от Русия му донесох маслена кутия – триножник с палитра. Било е през 1969-1971 г. Сега вече е свободен от всичко. Питат го: „И какво правиш по цял ден?!“ „Боже – отвръща, – ами какво ли не!“ Но главно (особено когато ме няма, когато пътувам, за да играя) рисува. Рисува бързо, цветно, с настроение. Изригващо. Аз се прибирам. Харесвам. Радвам се…“
