Чарлз Симич, поетът, носител на наградата "Пулицър" за 1990 г., който възхищаваше критици и читатели с уникалното си изкуство на лиризъм и пестеливост, трагични прозрения и разрушителен хумор, почина на 84-годишна възраст, предаде АП. Смъртта на Симич, поет лауреат на САЩ в периода 2007-2008 г., беше потвърдена в понеделник от изпълнителния редактор на издателска къща „Алфред А. Нопф“ Дан Халперн. Той не предостави веднага допълнителни подробности. Автор на десетки книги, Симич е класиран от мнозина като един от най-великите и най-оригиналните поети на своето време, който не е писал на английски до 20-те си години. Роден е в Белград, Югославия, а името му по рождение е Душан Симич (също срещано като Симик). Превеждан е и на български.

Става американски гражданин през 1971 г., а две години по-късно започва работа като преподавател в университета на Ню Хемпшир, където остава десетилетия наред. Неговата мрачна, но комична перспектива е оформена отчасти от годините му на израстване във военновременна Югославия, което го кара да забележи, че „Светът е стар, винаги е бил стар.“ Стиховете му обикновено бяха кратки и остри, с изненадващи и понякога резки промени в настроението и образите, сякаш отразяващи жестокостта и произволността, с които бе свикнал от малък. Ето и едно от неговите преведени стихотворения:

Стихотворение без име

Казах на оловото:

защо се остави да бъдеш

превърнато в куршум?

Забрави ли алхимиците?

Изгуби ли надежда

да бъдеш превърнато в злато?

Никой не ми отговори.

Олово. Куршум. С имена,

като тези,

сънят е дълбок и дълъг.