Снимки: bTV

Цветелина Шенева, „24 часа"

Как сте след победата в „България търси талант", г-н Крумов?

- Чувстваме се перфектно, доволни сме от себе си и от това, което постигнахме. Благодарим много на всички, които ни подкрепиха - приятели, фенове, близки и познати от цяла България и от чужбина. Все още не можем да осъзнаем какво ни се е случило, защото еуфорията е голяма.

За първи път голям бенд печели „България търси талант", как си обяснявате победата?

- Хората харесват това, което правим. Близо е до нас - все пак живеем на Балканите. Музиката, която свирим, е близка до душите на хората и явно сме ги докоснали.

За първи път ли участвате в тв предаване?

- Да. Не е имало коментар дали да участваме или не.

Кой написа авторското парче, с което се явихте на финала?

- Това всъщност е първото авторско парче, което ние правим. Всички в бенда участваме в музиката, която правим - макар и с малка идея, всеки помага с нещо. Основната идея за авторското парче беше на Марио, всички останали бяхме леко позациклили, защото имахме много малко време. На него му дойде вдъхновението и 95% музиката, която свирихме на финала, дойде от него.

За колко време подготвихте песента?

- За десетина дни я сглобихме, после беше въпрос на време какво да включим, за да стане по-интересно. Искахме да покажем, че музиката, която свирим, не е старомодна, не е ретро и може да се хареса от младите. Затова искахме хем да има фолклорен мотив, на който много държим, хем включихме рап. Искахме да покажем, че рапът е подходящ не само за бийт, а и за духова музика. Да покажем, че оркестър с духова музика може да изпълни всякакъв жанр.

Слушат ли хората духова музика днес?

- Слушат, но до този момент нямаха какво. Всички духови състави в България копират - те свирят Горан Брегович, нямат собствен стил, който да радва хората. Не може Дунавското хоро да се пуска постоянно. Точно това липсва и явно сме улучили точната рецепта и музиката ни се харесва на хората.

Къде свирите? Вярно ли е, че имате участия по дискотеки?

- Да. Свирим навсякъде, където ни поканят - по празници на градове, в дискотеки, на сватби, тържества, частни партита, събори. През последните две години основно свирим извън Монтана - в цяла България. В София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора.

По дискотеките хората поръчват ли ви музика, какво искат да слушат?

- Няма много място за поръчки, защото ние имаме фиксирана програма. Най-често в клубовете свирим балканска музика.

Преди колко време направихте бенда и от колко души беше в началото?

- Идеята за бенда я имам отдавна. Аз съм закърмен с духовата музика, тя винаги е била в мен. Преди десетина години станах учител в Природоматематическата гимназия в Монтана. Директорката беше съхранила музикални инструменти от 60-те години и ми ги показа, харесах идеята за оркестър. Намерих тези момчета - болшинството са от самото начало с мен, тогава бяха малки, не знаеха какво е да свириш в оркестър. За тях това бяха инструментите на дядо им, музика, която чувстваха не толкова близка. Но с течение на годините може би заради мен или заради тях самите заобичаха инструментите си, музиката, за да стигнем дотук. Имаше голям ученически оркестър, а след 4-5 години, след като момчетата напреднаха като инструменталисти, сформирахме „Виво Монтана". Самото име съм си го мечтал, като съм бил по-малък от тях - на 17 г.

Вие имате ли музикално образование?

- Да, уча музика от детската градина. Завършил съм детска музикална школа „Добри Христов" в гр. Монтана. Средното си образование завърших в средно музикално училище „Панайот Пипков" в Плевен, после - Консерваторията. След това в Пловдив завърших музикална педагогика. Работил съм като музикант в Софийския духов оркестър, във Врачанската филхармония и като преподавател по инструмент в V СОУ в Монтана. Сега съм старши учител в ПМГ „Св. Климент Охридски".

Колко време репетирате и кога успявате?

- Всяко от момчетата се занимава с учене, но винаги намираме време. Имаме ли някаква изява, всички останали ангажименти отпадат.

Останалите учители проявяват ли разбиране?

- Не всички, защото примерно учителят по математика или по информатика държи на своето. Аз пък - на моето. Има една приказка, която често цитират - че музикант къща не храни. Ние опровергахме това, защото тези момчета виждат бъдеще в музиката и полагат неимоверни усилия да продължат да се занимават с нея.

Какво ще направите с наградата?

- Ще я вложим в нашата кариера, няма да я делим или да я използваме за почивки или материални облаги. Не знам още точно за какво, но ще я вложим в нашето име - в клипове, записи, албуми.

Имате ли вече такива?

- Досега имаме два издадени диска, но те не са с авторска музика. Планираме други, даже сме задължени да го направим.

Обмисляли ли сте да вкарате певец в групата?

- Да, затова на финала в авторското ни парче включихме 4 беквокалистки. Идеята ни е оттук насетне винаги да има и пеене. По участия ние не само свирим, но и пеем.

Момчетата попадат във „Виво Монтана" като ученици

Осем са музикантите във „Виво Монтана". Михаел Владимиров е на 19 г., свири на ударни инструменти, а преди дни завършва 12-и клас в ПМГ-Монтана. Той се занимава с музика от 5-и клас. За абитуриентския му бал се събра целият оркестър и го изпрати до хотела, където момчето празнува с останалите от випуска си. Михаел все още не знае накъде ще се насочи след гимназията.

Денис Крумов е син на ръководителя на бенда Пламен. „Занимавам се с музика, откакто се помня. Дядо ми подари тромпет още когато бях на 4-5 г. Цялото семейство - и дядо ми, и баща ми, и майка ми, са музиканти", разказва момчето. Той също завърши 12-и клас тази година и иска да следва музика с тромпет и музикална педагогика.

22-годишният Мариус Пламенов свири на барабани. Той се занимава с музика от 6 г. „В момента съм студент в НБУ, департамент „Кино, реклама и шоубизнес", специалност „Реклама". Успоредно следвам и графичен дизайн. Съчетаването на музиката с ученето не е проблем, защото те са взаимно свързани", казва Мариус.

Мирослав Георгиев, на 19 г., е на тромпета в бенда. Той завърши през миналата година ПМГ-Монтана, и сега изцяло се е отдал на музиката.

Стилян Маринов, на 23 г., свири на тромбон. Той учи в Техническия университет и скоро му предстои дипломиране. „Ще продължавам да се занимавам с музика независимо от образованието ми", обяснява той.

Марио Методиев е тромпетист. „С музика се занимавам от малък благодарение на баща ми, който дълги години е бил барабанист. Първо свирих на пиано, после на барабани", казва Марио. Сега учи маркетинг комуникации в университета в Международното висше бизнес училище в Ботевград.

Станислав Димитров свири на пиано от 6-годишен. После се насочва към китарите, а когато среща Пламен Крумов, влиза в бенда. Станислав учи авиация в Техническия университет, но приоритет са му музиката и тромбонът.