АНИТА ХРИСТОВА

В свещения град Перперикон, наречен на бога на камъка Пер, останал свещен и по времето на християнството, ще се срещнете с древността. От ХХI век ще се пренесете 8000 г. назад преди Христа. И ще видите едно от чудесата на света, дълго търсено от изследователите и намерено край Кърджали - светилището на Дионис, описано от Херодот. Това е уникалната хипотеза на учените, която се доказва с всеки разкрит сантиметър от Перперикон. Тук е била резиденцията на тракийските царе и това убедително се потвърждава от направените досега разкопки. Дворецът е бил масивна Г-образна сграда с дебели стени. Част от стените са рязани естествени скали, по които личат ниши за гредите на поне триетажния дворец с височина над 15 м. В унисон с монументалната сграда е и подходът към царската обител. До парадния вход с добре запазен праг водят около

200 м каменни стъпала

които са широки около 3 м. Този уникален подход е срещан в Мала Азия. Край днешния Кърджали е била една от столиците на тракийското царство. В онези времена имало няколко столици резиденции. Където е царят, там е престолнината, с него е армията и хазната. Царят е бил първожрец, затова неговата резиденция е била и храм. Това обяснява големия брой жертвеници около крепостта - вероятно над 1000. Предполага се, че всеки род имал свой жертвеник на някоя от стърчащите скали. При последните разкопки на няколко метра от двореца бе открит голям жертвеник, подходящ за едри животни и човешки жертвоприношения, каквито са правени по онова време.

Според специалистите дворецът е граден в V-IV в. пр.н.е. В най-ниския етаж на двореца бяха откриха пет ограбени от иманяри саркофази. Те са вкопани в скалистия под, до тях има ниши за даровете. Според специалистите там са били погребани важни особи от тракийското царско семейство. Новите открития потвърждават хипотезата, че

покръстването на Родопите

 

е започнало от Перперикон. Версията на учените е, че това може би е катедрала на епископ Никета от Ремесиана - кръстителя на Родопите. Тази раннохристиянска черква е съществувала до XII век, когато е била унищожена при нашествие на езичници или прабългари, все още неприели християнството. Открити са следи и от прабългари - рисунки в жертвеници се тълкуват като изображения на прабългарската богиня на плодородието Умай. Българският цар Иван Александър, осъществил през 1343 г. военен поход, завоювал твърдината и назначил архонт. Скоро обаче ромеите си върнали крепостта. Точно тук в ново време е открит златният печат на цар Иван-Александър. Уникалната находка за съжаление била открадната. Перперикон е светилище, извисяващо се на скален връх, разположено в Източните Родопи, на 15 км североизточно от днешния град Кърджали. Състои се от четири основоопределящи части, представляващи съвършена композиция от новокаменната епоха: мощна крепостна стена, акропол - изграден от огромни каменни блокове, разположен в най-високата част на хълма,

 дворец, изсечен в скалите

и заемащ площ от 10 000 кв.м. Хилядолетия назад Перперикон е приютявал различни поколения, оставили отпечатък върху скалите. В новокаменната епоха е представлявал оголен скален масив. Хората не познавали сечивата, затова са оставяли скалната обработка на природните стихии - вода, вятър, дъжд. Така за Перперикон се заговорило не като за селище, а за обожествена скала. В по-късен етап, усъвършенствайки сечивата, римляните и траките отнемали все по-големи повърхности от скалните масиви и претворили камъка в крепостни стени, зидовете на които са създадени без никакъв свързващ материал. Перперикон преживява своя първи разцвет с Троя и Микена. От този период са и хилядите скално изсечени паметници, представляващи олтарни ниши, канализационна система, гробници. Археологическите открития при разкопките крият мистика от античността за храма на Дионис в Родопите.

 

От тайното минало към загадъчното бъдеще

На Перперикон и в Източните Родопи са оставили следи различни култури и религии. Всички те обаче почитат един ден в годината - този на лятното слънцестоене. При прабългарите това е ден на върховния бог Тангра, при славяните - на свещените треви и вълшебното изцеление. Християните пък отбелязват деня на рождението на свети Йоан Предтеча или Иван Купала, носещ и името Еньовден. Няма съмнение, че в християнския празник са се съхранили следи от езическите култове, от почитането на древния бог Дионис. Фестивалът край Перперикон се провежда именно тогава - винаги в навечерието на този празник и завършва в най-късата нощ на годината, нощта срещу 22 юни. Според вярванията на различни народи в тази нощ стават странни неща, излизат самодиви и русалки. Скритият замисъл на тържествата е, че нашият път от обгърнатото с тайни минало отива към загадъчното бъдеще.