Анекдотът „Ами ако тя срещне “по-висок, по-рус и с по-голям”?!“ е все така жив и днес, но и зачестяват случаите, при които мъже убиват любимите си от ревност. Друг брутален акт потресе България и предизвика масови протести през юни 2023-а - 19-годишната Дебора беше жестоко нарязана с макетен нож от приятеля си. Според психиатрите и психолозите, основни виновници за тези крайни решения са патологичната ревност и чисто мъжката несигурност.
Започва се с тревогата у него, че ще загуби работата си и няма да може да се грижи за семейството си. После е ред на сексуалните проблеми - дали е достатъчно потентен. Мъжете са не по-малко суетни. Както жената се притеснява за бръчките и излишните килограми, така той изпада в стрес от биреното коремче и падането на косата на 30-35 години. И от всички тези тревоги до ревността и страха му, че ще я загуби, има само една крачка.
Мъжете и жените ревнуват в равна степен, но мотивите при двата пола са различни. Господата силно преживяват физическата изневяра. Дамите пък се вбесяват, когато любимият е емоционално обвързан с друга жена. Учени от университета в Пенсилвания са установили, че ревността е свързана с доверието и емоционалната привързаност във връзката. Ако двойките се чувстват в безопасност в отношенията си, ревнуват по-малко.
Ревността е примитивен процес, характерен за хората с ниска самооценка. Според експертите, е много важно да се научим да се справяме с нея сами. Зрелите хора могат да обсъдят проблемите си в спокойна обстановка. Първо трябва да приемеш и обикнеш себе си, едва тогава може да изпиташ пълноценна любов и доверие към друг, категорични са психолозите.
Патологичната ревност е болест, последствията може да са страховити и за двата пола. Но има разлика в начина, по който я преживяват. Жената може с години да си я носи, превръщайки живота на „заподозрения” в истински ад. При господата тя е спонтанна. Възниква на мига и също толкова бързо може да изгасне. Но последствията може да са жестоки за нея - побой, та дори и убийство.
Какво провокира мъжката ревност?
Той не може да проумее желанието й да се харесва, при това - на всички! Възприема го като желание тя да си намери друг. И това болезнено засяга самолюбието му. Започва да се дразни дори когато тя става център на компанията на домашно парти например. Когато върху нея се изсипят комплименти, той страда. Засегнато е егото му. Дори самата идея, че тя може да го смени с друг, го изкарва от равновесие. И се започва с въпросите, които вбесяват: „За кого си се наконтила така?”, „Кога ще се върнеш?”, до крайности като “Никъде няма да ходиш!”.
Иначе даже е приятно да усетиш, че леко те ревнуват. Това е като пикантна подправка в ястието и действа освежаващо на връзката. Но само ако е част от любовната игра. Ревността може да е опасна за здравето. Медиците са доказали, че в скалата на стреса при мъжа физическата измяна на жена му (или ревността и тревогата, че това може да се случи) се определя като голям шок. Той е силен колкото шока при смъртта на близък човек.
В момент на криза от ревност в кръвта се изхвърля коктейл от хормони, като вазопресин, усилващ притока на кръв към мускулите. А също и ендорфини, блокиращи болката, и адреналин... Усещането е, че го стяга в гърдите, сърцето му спира и сякаш се вцепенява. Настъпва шок и тялото реагира с друг набор от хормони. В резултат силно страда имунната система, може да се отключи цяла поредица заболявания, като екзема например.
„Ревнува – значи обича”?
Всъщност истината е „ревнува - значи постоянно се безпокои”. При което го вълнува не това, че се разрушава любовта, семейството или жената престава да го обича. Мъжът повече се тревожи дали тя, както в анекдота, няма да намери “някой по-висок, по-рус и по-надарен”. Жалко за такъв господин, казват експертите. Защото той вече не живее пълноценно.
Прочети още
Ревността се наказва със затлъстяване, предупреждават лекарите. Мъже, качващи килограми не с дни, а с часове, не подозират, че причината може да е в ревността. Продължителното усещане за безпокойство се отразява на дейността на мозъчния център, регулиращ апетита. Може да се стигне и до противоестествена лакомия.
Хроничната тревога пречи на постъпването в кръвта на хормона, отговарящ за половото влечение. В резултат на „домашната война” той излиза често с усещането, че е станал импотентен. Сдържането на негодуването пък може да доведе до рязко нервно пренапрежение: започва силно главоболие, вдига се кръвното налягане. Ако мъжът се затвори в себе си, може да стигне до психиатричната клиника. Ако пък даде воля на чувствата си, в афекта си може да стигне до затвора. И в двата случая нервната система не издържа на свръхнатоварвания.
Опитайте се да се отърсите от това бреме, съветват експертите. Да погледнете на ситуацията трезво, с доза хумор, и да си кажете: „Нима съм такъв голям комплексар, нима съм толкова неуверен в себе си, че се страхувам, че ще тя предпочете друг?! И какво, като го направи?! Животът е пред мен, има и други възможности!”
