Народното събрание започна новата пленарна сесия, в рамките на която трябва да приеме ключови за бъдещето на страната закони, да избере над 80 представители в държавни регулатори и институции и да постигне съгласие за промени в Конституцията. Депутатите с събраха в новото старо място – бившия Партиен дом.
Вместо законотворчество, първото заседание очаквано премина под знака на обичайните нападки от опозицията към управляващите. Мнозинството на ГЕРБ и „Продължаваме промяната – Демократична България“ беше обвинено от „Възраждане“, БСП и „Има такъв народ“, че е предизвикало разпад на държавността, и многократно беше призовано да напусне властта. Сравнително неутрален тон запази единствено ДПС, които вече се заявиха като активен участник в предстоящите конституционни промени.
Политическите нападки бяха остри, макар групите да се призоваха взаимно да разграничават ясно работата на парламента от наближаващите местни избори.
Въпреки периодичното изостряне на отношенията помежду им, ГЕРБ и „Продължаваме промяната – Демократична България“
декларираха готовност да продължат съвместното си управление
и да осъществят промените в основния закон на страната.
Започналата, но необявена все още предизборна кампания ще се отрази на работата на депутатите. От лятната сесия останаха много недовършени неща както в сферата на политическите, така и на конституционните функции на парламента.
Може да се очаква да бъдат окончателно одобрени законите, свързани с предстоящото присъединяване към Еврозоната. Тази заявка беше направена още през април, когато започнаха разговорите между ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС за функциониране на Народното събрание и впоследствие при формиране на правителството. Кодексът за застраховането вече е приет. Законът за мерките срещу изпирането на пари е внесен в Народното събрание, но не е обсъждан дори в комисия. Законите за БНБ и за приемане на еврото не са внесени в парламента от Министерски съвет, дори не са представени за обществено обсъждане.
На следващо място приоритетни са усилията на Народното събрание
за значителен брой законопроекти, чието приемане е предпоставка България, която изостава с поне осем месеца за реформите, да получи втория транш, който е за над 1.4 млрд. лв. по Националния план за възстановяване. Парите са включени в късно приетия през юли държавен бюджет.
Към заявените мерки е приемането и на т. нар. Антикорупционен закон. Идеята е от началото на 2022 г. и с нея ще се занимае трети пореден парламент. Какви са идеите за промени при отделяне от КПКОНПИ на нов антикорупционен орган.
Старата комисия ще продължи да се занимава с отнемане на незаконно придобито имущество, а новият орган – с противодействие на корупцията.
Заложено в Плана за възстановяване е въвеждането на нов участник в наказателния процес – на разследващи инспектори, които ще работят по корупционни престъпления.
Сред текущите законодателни задачи са
поправки на поправките:
на Наказателния кодекс заради отнемането на автомобили при шофиране след употреба на алкохол или на наркотични вещества, както и нови промени в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за съдебната власт, с които се въведе фигурата на прокурор, разследващ главния прокурор и негови заместници в случаи на сигнал за извършено престъпление.
Големи очаквания има и към дейността на Комисията по конституционни въпроси, защото в края на миналата сесия беше внесен проект с предложения за промени в Конституцията. След изявления на председателя на ПГ на БСП Корнелия Нинова може да се предполага, че ще станем свидетели на по-дълга процедура за конституционна ревизия, защото гласовете на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС не достигат 3/4 квалифицирано мнозинство, каквото е първоначално необходимо.
Разбира се, към законодателните задачи не бива да забравяме и проекта за бюджет за 2024 г.
В първите дни на парламента председателят на Събранието предстои да обяви какви назначения са длъжни да направят. Сред тях са заместник-председатели и членове на Сметната палата, двама членове на Конституционния съд, както и на Комисията за защита на личните данни, Комисията по досиетата, Надзорния съвет на Агенцията за публични предприятия и контрол, Фискалния съвет, Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, Комисията за защита от дискриминация, Комисията за финансов надзор. Поради предсрочно прекратен мандат следва да бъдат избрани и член на Националното бюро за контрол над СРС и заместник-председател от състава му, председател на КПКОНПИ и председател на КЕВР.
Войните на коалицията отвътре и отвън
Разграничаването едни от други ще е особено важно и трудно за коалиционните партньори във властта – ПП-ДБ и ГЕРБ. Тонът беше зададен вече от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов с отиграно възмущение по темата за назначенията в изпълнителната власт и заплаха за бъдещето на сглобката.
Отговори му и съпредседателят на ПП Кирил Петков като на свой ред поиска ГЕРБ да се определи дали е с президента, като вземе ясна позиция за реформа в МВР и спецслужбите. Премиерът Николай Денков обяви, че не виждал напрежение, а „по-скоро мобилизация“.
„Нека припомня, че съвместно с Мария Габриел и ръководството на ГЕРБ одобрихме всички министри. Даже сменихме някои с хора, предложени от ГЕРБ и одобрени от мен и от ръководството на ПП-ДБ. ГЕРБ имат в правителството предложени от тях заместник-министри, областни и заместник областни управители, заместник-председатели на ДАНС, ДАТО, служба „Военно разузнаване“, както и нови изпълнителни директори на АЕЦ, Български енергиен холдинг, „Напоителни системи“. Следователно всяка критика на г-н Борисов към правителството е критика и към хората, номинирани и одобрени и от ГЕРБ“, каза Денков в отговор на Борисов, в интервюто си пред „24 часа“.
Освен сложните отношения между партньорите във властта, които би трябвало яростно да се сблъскат по места в управлението, стои отворен и още един фронт – на барикадата там е президентът Румен Радев. Засега той печели приза за най-тежък критик на властта, съсредоточен основно в разобличаване на ПП-ДБ.
Тонът му отдавна е забравил учтивостта, политологът Евгений Дайнов го определи пред БНР като „все по-неприлично заяждане“. Според него „президентът е на ръба на разрушително, противоконституционно поведение“.
Последното онагледяване на това бе позицията на Радев за смяната на главния секретар на МВР. Самият Петър Тодоров подаде оставка, вероятно като възможност президентът все пак да го освободи, без да даде заден. Остава и въпросът как ГЕРБ ще действа по въпроса за ограничаване властта на Радев и ще продължи ли да лавира и да бъде публично много по-пестелив и предпазлив.
