Гренландия не се продава, заяви днес премиерът на острова Мути Егеде в отговор на коментари на президента на САЩ Доналд Тръмп по отношение на „собствеността и контрола“ над големия арктически остров, който е част от Дания от повече от 600 години, предаде Ройтерс.
„Гренландия е наша. Не се продаваме и никога няма да сме за продан. Не бива да губим дългата си борба за свобода“, се казва в изявление на Егеде.
Вчера Тръмп обяви, че е избрал бившия пратеник в Швеция Кен Хауъри за свой посланик в Копенхаген и коментира статута на Гренландия – полуавтономна част от Дания, където се намира голяма база на американските военновъздушни сили.
„За целите на националната сигурност и свободата по света Съединените американски щати смятат, че собствеността и контрола над Гренландия са абсолютна необходимост“, написа Тръмп в социалната си мрежа „Трут Соушъл“.
Той не даде повече подробности. Към момента няма коментар от страна на датското правителство, отбелязва Ройтерс.
Гренландия, където се намира военновъздушната база „Питуфик“, е от стратегическо значение за въоръжените сили на САЩ и тяхната система за ранно предупреждение за балистични ракети, тъй като най-краткият път от Европа до Северна Америка преминава над острова. От 2009 година Гренландия има правото да обяви независимост от Дания. Островът с население от около 56 000 души разчита на големи ежегодни трансфери на бюджетни средства от Копенхаген и засега се въздържа да го направи.
През 2019 г. по време на предишния си мандат Тръмп изрази интерес към купуването на Гренландия, но предложението бе незабавно отхвърлено от Дания, както и от властите на острова преди каквито и да било официални обсъждания. Тогава датският премиер Мете Фредериксен нарече офертата на Тръмп „абсурдна“ и в последствие той нарече начина, по който тя я е отхвърлила „неприятен“ и отмени свое посещение в Копенхаген.
Тръмп също така заплаши през уикенда да възстанови контрола на САЩ над Панамския канал и обвини Панама, че е въвела прекалено високи тарифи за преминаване през него. Това предизвика остра критика от страна на панамския президент Хосе Раул Мулино.
