сн. Wikipedia
Имало едно време една принцеса. Нейният баща бил могъщ крал на американския печат. А дядо й, родоначалник на династията Хърст, бил още по-могъщ. Господствувал над общественото мнение, помагал на политиците или ги оставял да се провалят. Бил много богат, следователно и много влиятелен. Не знаел къде да си дява парите и затуй си построил кралски замък или по-скоро кралска резиденция, разположена на брега на Тихия океан недалеч от калифорнийското градче Сан Саймън. Уилям Рандълф Хърст платил за нея петдесет милиона долара, които през двадесетте години на нашия век са били главозамайваща сума.
Говори се, че това е най-големият и най-скъпият кич в света. И до днес през уикенда потомците на краля на печата отиват в Каза дел Мар, а Каза дел Сол и Каза гранде се посещават само от туристи. Но някога тук, в десетките луксозни стаи, се е разполагал сам вестникарският крал. Внучката на вестникарския крал Уилям Рандълф Хърст I - Патриша, дъщерята на наследника на трона и по-късно твърде могъщ издателски крал Рандълф Хърст II, сестрата на бъдещия председател на издателския концерн Уилям Рандълф Хърст III, наследницата на милиони, била разглезена донемайкъде. Държала се така, както се очаквало от нея, срещала се с отбрано общество и скучаела, както скучаят милиони други не толкова богати и не толкова известни девойки и младежи в страната, в която общественото положение се мери по банковата сметка.
Принцесите също се влюбват. Патриша Хърст следвала в университета изкуствознание и на 19 години обикнала 26-годишния абсолвент от Математическия факултет Стивън Уилд. Живеели заедно. През нощта в неделя срещу понеделник на 4 февруари 1974 г. на вратата им позвънили трима въоръжени и маскирани мъже,
обезвредили любовника с бутилка по главата
и отвлекли Патриша. Фамилията Хърст изпаднала в ужас. Извикали най-добрите криминалисти и дори прочутия в международен мащаб психиатър, занимаващ се с психологията на тероризма, професор Фредерик Дж. Хакър и изчакали похитителите да се обадят. Пристигнало обаче писмо - странно и единствено в историята на отвличанията. Било написано от представители на терористичната организация, наречена „Симбиостична освободителна армия" (СОА). Искането също било необичайно. Похитителите настоявали за откуп, но не за себе си. Семейство Хърст трябвало да закупи хранителни продукти за два милиона долара и да ги раздаде на гладуващото население в Калифорния.
Семейство Хърст изпълняват исканията и зачакват отвлечената им дъщеря да се завърне в бащиния дом. Заблуждавали се. Оставила ги в неизвестност цели девет седмици. После изпратила на родителите си, а по този начин и на световната общественост, снимки и магнетофонен запис с декларацията си. На снимката била с автомат в ръце. Съобщавала на родителите си, че се е присъединила към терористичната група СОА, че има възможност свободно да реши: да се върне, или да остане.
Тя ще остане и ще воюва
за своята лична свобода и за освобождението на всички потиснати. Принцесата дори избрала вече за свой псевдоним името Таня. СОА бе любопитно съдружество. Група млади решават, че живеят в общество на циници и лицемери и минават в опозиция. После започват да си играят на революционери и отначало може би са се отнасяли сериозно към това. Обявяват война на живот и смърт на неизвестен и никога непосочен конкретно противник. Всъщност СОА е създадена в американския затвор "Вакавил".
Там излежавал наказанието си за кражба Доналд Дефрийз. Тук той се сприятелява с 20-годишния работник по социалните въпроси Уилям Улф. Двамата се договарят, че ще се противопоставят на всички форми на расизма, фашизма, индивидуализма и човешката завист. Дефрийз успява по-късно да избяга от затвора, организира терористична трупа, която скоро стига до нивото на не твърде ловка банда от престъпници. Препитават се от кражби. Застреляли с куршум, напоен с цианкалий, един чернокож, директор на училище, на име Маркос Фосър, защото уж бил агент на врага. Залавят ги и ги осъждат. Джо Ремиро и Ръсъл Литъл лежали в затвора заради убийство. Затова след отвличането на Патриша Хърст се очаквало, че ще искат да я разменят със затворниците. Фелдмаршал Синк Доналд Дефрийз е чернокож.
Роден е и е израснал по улиците на гето, хиляди пъти е чувал, че е черна мутра и че затова не може да има еднакви права с богоизбраната бяла раса. Мизерията и непрекъснатите унижения го довеждат до пътя на престъплението. В затвора съзрява неговият замисъл: ще се бори за по-добър свят. Той е на тридесет години, когато става фелдмаршал на СОА. Неговият приятел и съратник Уилям пък е бял - тих и незабележим, нито се биел, нито говорел вулгарни думи, по-скоро мислел за социалното неравенство в този свят. После отишъл войник, осем месеца служил в елитната морска пехота и стигнал до Виетнам. Там
решил да се бори срещу системата
издигнала изтребването на беззащитните в държавен интерес.
За Патриша животът в тази компания се оказва много по-интересен и пълен с приключения от нейния собствен. Отгледана в доволство и разкош от гувернантки, самата тя признава, че се запознала отблизо с родителите си едва когато навършила 10 години. Но и след това ги виждала само по специални поводи - луксозни фамилни вечери или пък приеми. Попаднала в бандата, Патриша развива типичния Стокхолмски синдром, който води до привързване към похитителите. Пък и борбата с неправдите й харесала като кауза. И не само това... Шест жени и трима мъже живеели в СОА като в харем. „Шефът на бандата Синк - казва по-късно Патриша Хърст - бе надменен маниак, който денем и нощем закачаше жените, правеше каквото му хрумне, всички трябваше да се подчиняват на болната му фантазия. Сексът бе неизбежна част от съжителството. Бяхме в нелегалност, тъй че трябваше взаимно да се удовлетворяваме."
Патриша участва в във всякакви акции на групата в продължение на 19 месеца. Акциите обаче били доста странни - убийства, обири... Когато по-късно съставяли обвинителния акт, било установено, че биха могли да обвинят Патриша Хърст в 22 тежки престъпления.
Едно от тях е нападението на „Хиберния банк" в квартал Сънсет в Сан Франциско, която между другото принадлежала на бащата на приятелката й. По примера на други терористични банди, които по същия начин си осигурявали пари, те
подготвили грабежа по всички правила
на професията. Най-напред в залата на банката се появили съгледвачи и започнали да наблюдават как вървят нещата. Начертали схема, установили навиците на служителите, определили ролята на всеки участник, осигурили пътя за изтегляне. Знаели за монтираните телевизионни камери и може би тъкмо затова единствено тяхната видна съучастничка Таня трябвало да бъде без маска и без перука. Били осем души, от които шест жени. Водач им бил надменният насилник Синк. Сутринта се подготвили, прегледали автоматите, строили се в редица - нали били „армия", после се качили в откраднатите от предишния ден автомобили. Четирима влезли в залата на банката, четирима охранявали отвън. Откраднали над 10 хиляди долара и попаднали на първите страници на световноизвестните вестници. Главно милиардерската дъщеря с автомат в ръце.
След нападението на банката и огромната популярност, която придобила крадлата Патриша, членовете на терористичната банда очаквали, че по дирите им ще тръгнат хиляди агенти на ФБР. Затова водачът на бандата Синк решил да раздели „армията" си на три самостоятелни тройки. Всяка от тях имала право да предприема каквото и да е на своя отговорност. Искал да демонстрира сила и присъствие на СОА на няколко места наведнъж. Патриша се оказала в компанията на Йоланда и Теко, в действителност съпружеската двойка Емили и Уилям Харис. Тримата извършили няколко обира и се настанили в един мотел.
Това съвпаднало с времето, през което агенти на ФБР открили скривалището на останалите терористи от СОА в някакво гето за чернокожи. След организирана хайка и при разразилата се стрелба седалището им било подпалено и всички членове на терористичната команда били убити. Останали само тримата - Патриша Хърст и съпрузите Харис. Разгромът на групата ги изплашил. Обрали още една банка и убили при това случайна свидетелка, майка на четири деца. Полицейският инспектор Тимоти Кейси и агентът от ФБР Том Падън пристигат пред допотопната къща N25 на улица „Морз" в Сан Франциско и изтичват до втория етаж по задното стълбище. Откъм коридора жилището имало портална врата. За миг се мярнало лицето на Уенди Йошиму. Знаели, че е компаньонка на Патриша. - Отворете, полиция! - извиква Том Падън и насочва пистолета към момичето. Тя отваря и инспектор Кейси се хвърля към другото момиче, което се опитало да избяга в задната стая. - Спрете или ще стрелям! - извиква.
Спряла. Обърнала се. Била Патриша Хърст. Дирели са я 591 дни. - Нима не се радваш, че всичко свърши? - казва инспектор Кейси и това изречение обиколи чрез вестниците и радиотелевизионните емисии целия свят. Осъдена е на 7 години затвор, но президентът Джими Картър я помилва след излежани 2. По-късно Бил Клинтън й дава пълна амнистия в последния ден на президентството си.
*Текстът е откъс от книгата му "Столетие на чакалите".
