8 юни, София. Пламен Орешарски се здрависва със сенатора Джон Маккейн
В театъра е прието всеки артист да казва за себе си, че е ученик на този и този професор и последовател на съответната актьорска школа. Така зрителите предварително знаят какво представление ще им се демонстрира. В политиката подобна практика няма. А е нужна, защото кибиците също имат право да знаят що за сценка ще гледат. И това важи особено за Балканите, където политиката по така стеклата се традиция заема важно място във всекидневието на повечето хора.
Тези дни в България например протича спектакъл-надиграване, в който основните действащи лица са минали през една и съща школа - на комунистическия апарат и Държавна сигурност. От едната страна обаче са ветераните от ДПС в лицето на спотаения в шубраците на Витоша Ахмед Доган и пуснатия на светло Лютви Местан, които добре са изучили тънкостите в бранша и демонстрират завидна техника на изкусната интрига. От другата страна е по-младият и неопитен техен колега от БСП - Сергей Станишев, който полага сериозни усилия, но не успява да ги догони в занаята. Младостта му обаче не е оправдание, защото добрият политик трябва добре да познава историята и да се учи от нея. А Станишев с нищо не е показал, че го прави. Ако се беше заровил само в събитията от последните 25 години, щеше да е наясно, че няма партия, гушнала се в ДПС, която да не е скоропостижно умряла след това.
Движението за права и свободи за цялата си история е уморило не една политическа сила. То пробва схемата за първи път още през далечната 1992 година. Тогава на власт бе първото некомунистическо правителство, оглавявано от Филип Димитров, опиращо се в парламента и на гласовете от ДПС. След като сам поиска вот на доверие, вярвайки, че ,,мъдрият политик и демократ" Доган ще го подкрепи безрезервно, на 28 октомври именно депутатите от ДПС гласуваха против и така ритнаха столчето под краката на кабинета му. Тогава журналистиката все още боготвореше Ахмед Доган и така и никой не се сети да попита колко и в каква валута е поискал, за да спаси правителството. Затова пък дните на СДС вече бяха преброени. Иван Костов закри съставляващите го организации, превърна го в партия, а малко по-късно СДС умря.
Подир някоя и друга година и партията на Симеон Втори - НДСВ, се заигра в смъртоносна прегръдка с ДПС. След нея от тази партия вече няма и помен. Днес историята се повтаря почти едно към едно и с БСП. Прегръдки, любов (дори истинска публична целувка между Станишев и Местан) и агонизиращи мъки за партия, създадена преди толкова много години. Номерът на Доган е един и същ. Само глупавите му и наивни спаринг партньори се сменят.
Впрочем с изключение на един - Бойко Борисов. И неговото управление мина под знака на ДПС, но малцина разбраха. Борисов също е стара кримка от школата на МВР и добре е научил механизмите на играта. През цялото време, докато бе премиер, Доган бе неговият таен съюзник. Не се знаят завоалираните финансови подробности от сделката им (а няма съмнение, че такива е имало!), но явните бяха видими за всички - медиите на Доган излизваха кабинета от глава до пети, Борисов бе най-положителният герой в тях, а той от своя страна не създаваше никакви проблеми на ,,мъдрия политик и демократ".
Но да се върнем в наши дни. Събитията от последните две седмици са следните. През България се очертава да потече един корупционен финансов,,Южен поток" от Русия. Целта на руснаците е да прокарат тръба, която да не минава през Украйна, за да не й се плащат транзитни такси. Така правителството в Киев трябва да бъде наказано финансово, че е избрало демокрацията и цивилизацията пред новата версия на Съветския съюз. В САЩ и Европа никак не харесват тази идея, защото парите, които Киев ще загуби от такси, украинците ще потърсят като помощи от Брюксел и Вашингтон. Затова Америка и Европа дни наред притиска българското правителство да се откаже от ,,Южен поток". До миналата седмица властите в София не даваха и дума да се каже против тръбата. Причината бе, че от българска страна по пътя на парите се очакваше да се наредят все приятели на Доган и Станишев. В един момент обаче очевидно двамата не се разбраха добре за процентното разпределение. Не е ясно кога точно са се скарали. Едни твърдят, че това е станало на среща между Сергей Станишев и Лютви Местан, продължила няколко часа. Други настояват (и това е по-вероятната версия), че Станишев лично се е представил пред Доган в сараите му на Витоша. Важен е крайният резултат - Доган изигра спектакъла отново по най-изкусния интригантски начин. Най-напред Лютви Местан даде пресконференция, на която (почти две седмици след европейските избори, загубени от БСП!) обяви, че правителството вече нямало доверието на избирателя и се налагало провеждането на предсрочни избори. Думите му прозвучаха толкова убедително, така аргументирано, че дори опитни журналисти (като Люба Кулезич) им се хванаха и повярваха, че ДПС е мъдра партия, загрижена за демократичните правила в една правова държава. Така Доган поведе с 1:0.
Вторият удар хитрецът, скрит във Витоша, нанесе в неделя. Той използва посещението на група американски сенатори в София, водени от най-върлия критик на Путин и проектите му Джон Маккейн, и веднага след срещата им с Пламен Орешарски премиерът изненадващо обяви, че България замразява строежа на ,,Южен поток". Всички световни агенции логично свързаха това изявление именно със срещата с US сенаторите. Руснаците затръбиха за американски рекет над България. Кой да ти предполага по света, където въобще не са в час с българските интриги, че рекет наистина има, но не е американски, а от страна на един ,,мъдър политик и демократ". Впрочем то се разбира от доволството, с което тези дни г-н Местан потрива ръце и мазно обяснява, че спирането на строежа е ,,мъдър ход, съобразен с Брюксел". Така Доган поведе с 2:0.
Головата разлика ще се увеличава още. В първоначалната си ярост зеленият и неопитен Станишев поиска въвеждането на задължително гласуване в България - отмъщение към ДПС, което математически би намалило тежестта на тази партия в политическия живот на страната. Но това бе миналата седмица. Тази, след като премиерът Орешарски обяви решението си за ,,Южен поток", гневът на Станишев стана двоен и той се заинати за избори веднага. Което ще рече, че за въвеждането на задължително гласуване вече няма да има достатъчно време. А с това на ДПС не само няма да бъде отмъстено. Напротив! В следващия парламент Доган вече ще играе с две парламентарни групи - традиционната на послушните турци и опитомени българи като Йордан Цонев и плодът на съвременното партийно ГМО - ,,България без цензура". За да бъде създаден този маскиран като български и дори националистически проект, банката на ДПС хвърли и продължава да хвърля милиони левове. Така че следващият кабинет отново ще е обладан от ДПС. Ако не толкова явно като в момента, то достатъчно завоалирано, както бе по времето на Бойко Борисов. В сараите на Витоша предстоят богати и щастливи дни.
