Приемането на еврото и пълноправното участие на България в еврозоната е политика, която всяко едно правителство от влизането на страната ни в Европейския съюз следва неотлъчно. Единственото по-сериозно разколебаване настъпи в периода 2010-2011 г., когато избухна гръцката дългова криза и самото оцеляване на единството на еврозоната бе поставено под въпрос. С идването на кабинета на Пламен Орешарски през 2013 г., страната ни отново декларира своето ясно желание в посока единната валута, което доведе до приемането ни в т.нар. чакалня на еврозоната - ERM2 и влизането ни в Европейския банков съюз. Тази важна цел бе постигната през 2020 г. и от тогава Европейската централна банка контролира пряко 5 от най-големите банки в страната ни, както прави с техните банки-майки на европейско ниво. Въпреки че през последните години подкрепата на българите за еврото беше намаляла и дори отчете нива под половината от населението според Евробарометър, сега тя нараства с 6 пункта до 54%. Само за няколко дни обаче, ако съдим по развоя на последните събития, привържениците на еврозоната в България получиха отрезвяващ душ, както от страната, така и от сърцето на единната валута – Германия, чрез
силно критична статия
в популярното издание Spiegel (Шпигел).
Като все още служебен министър на финансите, Асен Василев, който в края на юни заедно с гуверньора на БНБ съгласуваха и приеха Национален план за въвеждане на еврото до 2024 г., реши да изкаже открито позицията си спрямо единната валута. Съгласно нея той смята приемането на еврото за риск, защото това ще доведе до разхлабване на дисциплината и повличането на страната в „дългова спирала“ по подобие на събитията в Гърция през 2010 г. За него е необходима някаква „усмирителна риза“, която по подобие на валутния борд да продължи да действа при положение, че бъдем приети в еврозоната. В петък в своя статия Spiegel публикува в онлайн изданието си унищожителна статия, чийто дух е – внимавайте с България, това е страна, където корупцията и прането на пари процъфтяват. Приемането й в еврозоната може да е лоша идея. В нея участие взима отново Василев, който дава интервю от кабинета си, като посочва, че тук доскоро са седели негови предшественици, които са получавали куфарчета с пари в замяна на политически услуги. В статията е отразено мнението и на лидера на „Да, България“ и съпредседател на „Демократична България“ Христо Иванов: „България има няколко сектора с комбинация на корупция, лошо управление и пряк или косвен държавен контрол, която предизвика натрупване на загуби и фактори на нестабилност“.
Както той, така и други припомнят проблемите за еврозоната, които създаде приемането на Гърция, допълва „Spiegel". Според изданието водещи политици в България вярват, че Еврогрупата трябва да преразгледа намерението си скоро да приеме България в зоната на общата валута. В статията е отразено и мнението на евродепутата от баварския Християнсоциален съюз Маркус Фебер - „Аз съм за това
да се изчака по-дълго
Иначе България бързо ще се превърна в поредната Гърция“. Подобна е и позицията на Ханс-Вернер Зин, бивш ръководител на икономически институт Ifo, според когото България е видяла от Гърция колко е удачно, когато ти позволяват да си печаташ пари, признавани и в други държави. По мнението му това е привилегия, която ще предизвика инфлационен бум в България, който в крайна сметка ще я лиши от конкурентоспособност. Междувременно Хърватия, която също като България се присъедини към ERM2 и европейския банков съюз, има амбициозната цел да се присъедини към 2023 г. Балканската страна дори вече е избрала някои от символите на бъдещите си евробанкнотите и монетите – Никола Тесла и - внимание: глаголицата. Всичко това идва да покаже, че както германските политици и икономисти, така и хърватският премиер следват един по-тесен национален интерес - за едните да запазят еврото и неговата стойност, а за другите - да го приемат и утвърдят както икономиките си, така и държавните си символи.
В Германия, която с парите на дакъкоплатците си спаси не една и две средиземноморски страни, членки на еврозоната, е нормално да има скептицизъм и лоби срещу потенциални нови подобни инциденти. В България обаче дори и смислени политици маскират политическите си амбиции като борба срещу корпупцията. Така в желанието да се спечели повече популярност, а от там и избиратели, се оказваме в един капан на икономическа безперспективност. Невъвеждането на единната валута е точно това и особено след като вече 24 години валутата ни е вързана за тази на германците – първо, марката, после самото евро, само че без право на глас в определянето на монетарната политика в ЕС. Ако анализираме и приказките за „усмирителната риза“ на Асен Василев, е важно да се знае за кого се крои тя, след като финансовите министри, какъвто допреди седмица бе и той, са пряко отговорни за бюджетната дисциплина, а предшествениците му до един бяха привърженици на „постни пици“, балансирани бюджети или скромни излишъци.
Нима я крои за себе си? Едва ли.
В крайна сметка и той показа, че като предшествениците си обича „прибраните“ бюджети, като намали планирания дефицит с близо 200 млн. лв. Така за всичките тези години от 1997 г. насам, когато бяхме спасени от Международния валутен фонд, София успя да докаже, че може да управлява своите финанси, като това се доказва и от отрицателните лихви по новите емисии дълг, които вземаме. Стига вече усмирителни ризи, стига вече „затвори“. България излежа своята 24-годишна финансова присъда. Сега свободата трябва да бъде отпразнувана с пълноправно членство в еврозоната, иначе рискуваме безперспективността да ни тласне към опасни фискални рецидиви.
