Българското гражданство да се отнема, ако получилите родни паспорти си позволят обидни квалификации към страната, народа и институциите или реч на омразата, предвижда предложение на Министерството на външните работи за промени в Закона за българското гражданство.
“Придобиването на гражданство по натурализация изисква и задължения за спазване на българските закони, уважение към България и националните ѝ символи и институции. Всяка форма или проява на омраза, нетърпимост и агресия към българската държава, нейни граждани и/или български общности в чужбина е не само недопустима, но и предполага отсъствието на чувство за принадлежност към българската държава”, мотивират се от МВнР в проекта, предложен за обсъждане.
Най-голям проблем с подобни прояви досега България е имала
от страна на Северна Македония
По искане на българските власти премахването на речта на омразата в югозападната ни съседка дори залегна в условията ѝ за стартиране на преговорите за членство в ЕС, заедно с промените в конституцията, изясняването на историята и др. Това е и искането, по което има най-малък напредък досега.
Само в последната една година на няколко пъти бяха нападани български клубове, докато накрая РСМ не ги дерегистрира с мотива, че имената им са спорни - “Борис Трети” в Охрид и “Иван Михайлов” в Битоля. В началото на годината беше пребит секретарят на клуба в Охрид Християн Пендиков, защото е с българско самосъзнание. Със същия мотив през юни петима биха и председателя на сдружението на местните българи “Шемето” в Струга - Бекир Кадриески.
Македонците обаче са на челно място сред кандидатите за BG паспорти. По данни на Министерството на правосъдието от 2001 до 2022 г. на база български произход гражданство са поискали 129 382 македонски граждани.
