Полковник Роберто Кинтанийя сочи раните от куршуми по тялото на Че Гевара на 9 октомври 1967 г.
Къдринка Къдринова
Шефът на боливийските служби за сигурност Роберто Кинтанийя е все още полковник, когато на 8 октомври 1967 г. му съобщават, че след сражение в планинската клисура Юро в южната провиниция Вайегранде, където вече от година действат преследвани от армията партизани, заедно с още няколко бунтовници е ранен и пленен Ернесто Че Гевара. Всички са закарани в селцето Игера. Китнанийя докладва на президента Рене Бариентос за залавянето на прочутия партизански командир и чува в отговор: „Не го искам жив. Искам труп." Заповедта веднага е предадена в Игера. Тя е приведена в изпълнение на 9 октомври от сержанта Марио Теран, който влиза разтреперан при пленника, затворен в училището на Игера. Когато го вижда в такъв смут, Че разбира какво ще става и му казва: „Я се стегни! Ще застреляш просто един човек." Следват изстрелите на Теран... Разстреляни са и останалите пленници.
Трупът на Че е транспортиран от Игера в областния център Вайегранде, където е поставен в малко помещение, предназначено за измиване на мъртъвци. Именно там са направени известните снимки на мъртвия революционер и на струпаните около него военни. Един от тях е пристигналият с хеликоптер от Ла Пас полковник Кинтанийя, който на някои от кадрите сочи дупките от куршуми по тялото на Че.
След като самоличността на убития е удостоверена и са му взети отпечатъци от пръстите, Кинтанийя прави още нещо, шокирало дори останалите от военната компания. Отсича ръцете на Че до китките, прибира ги в пластмасов плик и ги откарва в Ла Пас. А за тялото разпорежда да бъде погребано заедно с останалите убити в общ гроб, без никакви опознавателни знаци.
Едва 30 години по-късно гробът ще бъде открит от екип кубински, аржентински и боливийски изследователи под пистата на изградено междувременно във Вайегранде военно летище. Днес останките са в мемориалния комплекс в памет на Че и другарите му в кубинския град Санта Клара. А сведенията за отрязаните ръце на Че са противоречиви. Според някои те веднага били изпратени в контейнер с лед във Вашингтон. Според други били поставени в стъкленица със спирт и оставени като трофей в Ла Пас. Най-разпространената легенда е, че Антонио Аргедас, който е вътрешен министър на Боливия по време на убийството на Че Гевара, по-късно се разкайва за извършеното, влиза в конфликт с боливийските власти, краде стъкленицата с ръцете на убития революционер, както и дневника му, писан по време на боливийската партизанска епопея и също взет от убийците му, и бяга първо в Чили, а после в Куба, където отнася и ръцете, и дневника.
Аргедас наистина предава на кубинците копие на дневника, който после е издаден многократно като книга по цял свят, включително и в България (впрочем, преведен е на български от небезизвестният Стефан Савов). Но за ръцете няма никакво потвърждение да са се появявали в Куба. Що се отнася до Аргедас, метаморфозите му са странни. През 90-те пак се появява в Боливия и през 2000 г. загива в Ла Пас при взрив, който сам предизвиква при невнимателно боравене с експлозив. Неговата смърт се прибавя към легендата за проклятието, което тегне над всички, участвали в убийството на Че Гевара. Повечето от тях днес са мъртъвци. Първи в списъка е президентът Бариентос, чийто хеликоптер през 1969 г. се разбива в Андите.
Но в смъртта на отсеклия ръцете на Че полковник Кинтанийя, станал след това за награда генерал, провидението не играе роля. Екзекуцията му е ясно анонсирано отмъщение от Армията за национално освобождение - така се е казвала партизанската групировка, сформирана от Че и продължила да действа и след убийството на революционера.
Отмъщението не е само заради гибелта на Че. Но и заради не по-малко зловещата роля, която Кинтанийя изиграва в зверските изтезания и убийството на най-близкия боливийски съратник на Че - Гидо Алваро Передо, по-известен като Инти. Той оцелява след разгрома на групата на Че в клисурата Юро и продължава нелегалната си дейност. Включително на два пъти отправя силно въздействащи послания до боливийския народ, които предизвикват дълбок обществен отзвук в страната. На 9 септември 1969 г., броени дни след второто му послание, разпространено на 4 септември с.г., Инти попада в засада в нелегалната си квартира в Ла Пас. Около един час той води сражение с обкръжилите го 150 войници. Пленяват го едва след като хвърлена в дома граната го ранява тежко в крака и в ръката.
По-нататък с Инти се заема шефът на спецслужбите Роберто Кинтанийя, който лично го изтезава. С удари на приклад размазва главата му и му счупва гръбнака. Накрая заповядва да умъртвят затворника със смъртоносна инжекция. После Кинтанийя прави и смразяващо шоу за журналисти - кани ги на пресконференция около открития ковчег с трупа на Инти, по който личат следите от изтезанията...
Явно дори съмишлениците на Кинтанийя в боливийското правителство си дават сметка, че е прекалил и че отмъстителите няма да закъснеят. Затова скоро след това скоропостижно го изпращат като консул в Хамбург, Германия, „в името на собствената му сигурност".
Възмездието все пак застига Кинтанийя. То се появява в боливийското консулство в Хамбург в образа на много красива млада жена, представила се за австралийка, която иска да си извади туристическа виза и да посети Боливия. Дамата държи на лична среща с консула и секретарката я записва за 1 април 1971 г. Хубавицата се явява точно на часа и скоро от кабинета си излиза да я посрещне елегантният господин консул с тънки мустачки, докаран в безупречен тъмен костюм. Поразен от красотата на посетителката, той се стреми да се покаже галантен кавалер и да й направи път да мине първа в кабинета му. Тя спокойно го поглежда право в очите, бръква в дамската си чантичка, вади револвер и прави хубавия му костюм на дупки. Докато трупът на Кинтанийя се свлича, а секретарката е замръзнала от ужас, младата жена хвърля чантичката, револвера и перуката си и напуска сградата. После в чантичката ще намерят бележка: „Победа или смърт - Армия за национално освобождение".
Фамозната екзекуторка вдига на крака спецслужбите в цяла Европа и Латинска Америка. Издирват я къде ли не, но безуспешно. По-късно германецът Юрген Шрайбер ще напише за нея книгата „Жената, която отмъсти за Че Гевара" и ще разкаже, че е успяла да се изплъзне с фалшив аржентински паспорт и, обикаляйки през различни страни, да се върне в Боливия.
Края четете в следващия брой
