Възможно е учените да са открили начин за естествено регулиране на нивата на кръвната захар и желанието за консумация на захар по начин, подобен на лекарства като Ozempic. При мишки и хора беше установено, че ключът към отключването на този естествен процес е чревен микроб и неговите метаболити – съединенията, които той произвежда по време на храносмилането.
Чрез увеличаване на изобилието на този един чревен микроб при диабетни мишки изследователите, ръководени от екип от университета Дзяннан в Китай, показват, че могат да „организират секрецията на глюкагоноподобен пептид-1“, съобщи Science Alert.
Глюкагоноподобният пептид-1 (GLP-1) е хормон, който се произвежда естествено от организма и който помага за регулиране на нивата на кръвната захар и чувството за ситост. Освобождаването на GLP-1 се стимулира от определени храни и чревни микроби, а механизмът му на действие се имитира от лекарства като семаглутид (съставката на Ozempic).
Хората с диабет тип 2 обикновено имат нарушена функция на GLP-1, което води до проблеми с контрола на кръвната захар, поради което Ozempic и други GLP-1 агонисти действат като лечение.
Тези лекарства имитират естествените процеси в организма и въпреки че са се оказали много ефективни, някои изследователи искат да разберат как да накарат организма сам да произвежда повече GLP-1.
„Все повече изследвания разкриват, че желанието ни да консумираме хранителни компоненти се дължи на сигнали, изпращани от червата – ключов орган за предаване на хранителните предпочитания. Въпреки това понастоящем не е ясно кои гени, чревна флора и метаболити в чревната микросреда участват в регулирането на предпочитанията към захарта“, обясняват авторите.
Новото изследване предполага, че чревни микроби като Bacteroides vulgatus и техните метаболити могат да помогнат за формирането на склонността на човека към сладко.
При експериментите, ако мишките не могат да произвеждат чревен протеин, наречен Ffar4, изследователите установяват, че колониите на B. vulgatus в червата се свиват. Това, от своя страна, намалява освобождаването на хормон, наречен FGF21, който е свързан с желанието за захар.
При изследвания на мишки, приемащи GLP-1 агонисти, изследователите откриват, че лекарствата стимулират FGF21.
Същевременно при хората някои изследвания показват, че при хората с генетични варианти за хормона FGF21 вероятността да бъдат първокласни консуматори на сладки храни е с около 20% по-голяма.
При анализ на кръвта на 60 участници с диабет тип 2 и 24 здрави контроли изследователите от Китай установяват, че мутациите на Ffar4, които намаляват производството на FGF21, са свързани с повишено предпочитание към захарта, „което може да има важен принос за развитието на диабет“.
Нещо повече, чревният микробиом може да бъде ключов медиатор на този процес.
Разбира се, изследователският екип открива, че когато мишките са третирани с метаболит на B. vulgatus, той повишава секрецията на GLP-1, което след това предизвиква и секрецията на FGF21.
Заедно това означавало по-добър контрол на кръвната захар и по-малък глад за захар при мишките.
Дали същото ще се разпространи и при хората, предстои да разберем, но авторите твърдят, че тяхното изследване „предоставя стратегия за превенция на диабета“.
Изследването е публикувано в списание Nature Microbiology.
