Отиграй го като Борисов

Михаел Мартенс
„Франкфуртер алгемайне цайтунг"

Създаде го ХСС. Да приемем, че е било картофена нива. Разбира се, можеше да е и стърнище или угар, кой би се интересувал от такива детайли след толкова години? Във всеки случай през есента на 1944 година са извели на нивата дядо му и са го пребили до смърт. Тези, които са удряли, са били комунисти или поне те са се наричали сами така. Този, когото са убили, е бил монархист или поне те са го наричали така.

Бойко Борисов, министър-председателят на България, често е разказвал историята за родителя на своя родител. Всеки, който иска да разбере Борисов, трябва да мисли за тази нива. Всеки, който иска да не го разбира - също. Бойко Борисов е мъж като дърво. С плитки корени обаче, твърдят неговите врагове.

Например Стефан Колев, икономист, израснал в София, но напуснал България преди години, както още стотици хиляди негови сънародници след рухването на комунизма през 1990 г. Той не харесва Борисов: „Този мъж е символ повече от всеки друг на историята на прехода, на грозното лице на тези 26 години." Борисов правел само символична политика, която никога не била осъществявана в дела. „Той няма почти никакви ценности, твърди Колев. - Той има огромно его. Затова действа по-западно, наслаждавайки се на одобрението и потупването по рамото, които получава във Вашингтон, Берлин или Брюксел. Много от образованите, успешните и емигриралите българи, които наблюдават страната си само отдалеч, не могат да понасят Борисов. Много от тях имат високи изисквания към политика, когото евентуално биха харесали. Те искат рицар без грешка и пропуск, който говори пет езика. Такъв, който е израснал в къща, по чиито стени висят портретите на Гейнсбъроу и се свири Шопен."

Колев иска един поне донякъде почтен човек, но Борисов за него не е такъв. „Този мъж е от хората, които не дават пет пари за образованието и вместо това разчитат на правото на по-силния и на властта на старите мрежи."

Много българи мислят като Колев. Но още повече българи не мислят като Колев. Борисов управлява от 2009 година с кратко прекъсване. Той е единственият български премиер от падането на комунизма преди четвърт век досега, на когото българите позволиха втори мандат. Всички останали управляващи те сваляха от власт с гласа си най-късно след четири години с ругатни и позор.

Ако Борисов наистина е такъв, какъвто го описва Колев, това какво говори за България и българите? Да не би Борисов сам да е дал отговор на това, казвайки на сънародниците си: „Вие сте прости и аз съм прост - затова се разбираме." Или премиерът на най-бедната страна членка на ЕС е съвсем различен от онова, което си представят най-богатите й граждани? Истината не е по средата, а малко вдясно от нея. Защото едно е ясно: няма друг правителствен лидер в Европа, който да има по-пъстро блестяща биография от Бойко Борисов - а него го създаде ХСС. За да обясним това, трябва започнем малко по-отдалеч. Да започнем с формалностите: Бойко Борисов е роден през 1959 г. в предградие на София. Той е будно дете, но за следване в университет и дума не може да става. Години по-късно, когато комунизмът вече е разбит, Борисов вижда досието си в ДС. В него пише, че той е внук на враг на народа, а с червено е подчертано: „Не може да заема водещи позиции."

Борисов става пожарникар като баща си и ако комунизмът не се бе разпаднал, щеше да се пенсионира като пожарникар. Но идва 1990 година. Старите правила вече не важат, старите страхове също. За едни вече нищо не е възможно, за други пък всичко. Към вторите се числи и Борисов. В старите времена той се занимава със силов спорт и карате. Когато през 90-те години в България се възцарява разбойническият капитализъм с кървавите си битки за разпределение, Борисов основава охранителната си фирма „Ипон" ООД. Контактите от силовия спорт, който е тренирал, му помагат. С комунизма в България се срива и държавната подкрепа за спорта. Борци, щангисти и боксьори, които дотогава са печелели много медали по олимпийските игри, трябва да потърсят нов начин на препитание. „Ипон" ООД им предлага такова.

Фактът, че Борисов става и треньор на националния отбор по карате, улеснява работата му по наемане на кадри. „Ипон" ООД наема на работа стотици сътрудници и рекламира дейността си с флотилия от бронирани автомобили, добър оръжеен арсенал и охранители, които всяка седмица се упражняват в стрелба. Фирмата се рекламира като „дискретен партньор", с който могат „да се преодолеят рисковите фактори - следствие от нормалните функции на професионалния и личния ви живот".

В София се говори, че „Ипон" е действала в областта на инкасото. Ако попиташ хората, които разказват това обаче, те не могат да докажат онова, което смятат, че знаят. Който е срещал Борисов или дори се е ръкувал с него, може лесно да си представи, че не е за предпочитане да дължиш пари на този човек или на клиентите му. Доказано е обаче, че фирмата на Борисов е поддържала най-добри контакти с дълбоко корумпираното по онова време вътрешно министерство и е получавала от него рентабилни договори.

Така Борисов става бодигард на сваления диктатор Тодор Живков -мъжа, който управлява с желязна ръка във времената след Сталин през Брежнев до Горбачов и превръща страната във верен васал на Москва заедно с ГДР. Борисов му е повече пазител, отколкото охранител, тъй като Живков е изправен пред съда и е под домашен арест през последните години от живота си. Борисов лично кара Живков до Централния затвор, където се провеждат разпитите. Днес той разказва, че е искал да погледне в очите мъжа, чиито хора са убили дядо му. Ако това, което разказва, е вярно, то Живков му е говорил на „ти" и му е казал: „Жалко, че не те познавах тогава."

„Тогава" означава времето, в което Живков се разпорежда с живота на българите. Когато Борисов го кара на разпити, той вече е само една обвивка. „Той отново бе станал човек", казва Борисов. В онова време той научава много за властта и нейната преходност.

Следващият важен клиент, когото Борисов охранява, е протагонистът на един от най-странните епизоди в българската история: през 2011 година в България, след десетилетно изгнаничество, се завръща Симеон Сакскобургготски, бившият български цар Симеон II от династията Сакскобург и Гота. Той основава партия, която в рамките на седмици се превръща в най-любимата в страната. С пъстрото многосъставно „Национално движение Симеон II" царят печели следващите парламентарни избори и става премиер. Борисов е бодигард на царя в предизборната кампания и му привлича вниманието. След изборната победа той го назначава за главен секретар на вътрешното министерство. С това Борисов става де факто заместник вътрешен министър. По това време той се превръща и в национална звезда. Борисов, който е гениален в инсценирането си, разбира законите на модерния медиен свят така, както никой друг политик преди него не е успявал. Той кара служебната си кола сам и се държи като най-висшестоящия „борец срещу мафията" в страната. При всяко ново поръчково убийство Борисов се появява незабавно на местопрестъплението и говори, винаги сякаш случайно съпровождан от десетки тв камери, за борбата срещу организираната престъпност, която едва сега започва да се води. При това той умее да гледа така страшно в камерата, както само Юл Бринър от „Великолепната седморка" умее - негов любим филм.

Тогава почти не се забелязваше, че думите на Борисов не отговарят съвсем на успехите му в борбата с организираната престъпност и серията от така и неразкрити поръчкови убийства достига връхната си точка точно по времето, в което той отговаря за разкриването им. Някъде през 2001 година Борисов прави впечатление и на Волфганг Глескер. Глескер, който днес живее като пенсионер във Флорида, дълги години е шеф на софийското бюро на фондация „Ханс Зайдел". Това е фондация, за която евфемистично се казва, че е близка до баварския Християнсоциален съюз (ХСС). Може да се каже, че фондация „Ханс Зайдел" е чужбинската ръка на ХСС. Както и другите политически фондации на германски партии, „Ханс Зайдел" също постоянно търси партньори зад граница, с които ХСС да може да работи. Глескер вижда по-рано от другите, че Борисов е новият силен мъж на България и съобщава за това в Мюнхен: „Този трябва да го вземем!" И това става.

Когато Борисов получава поста си в МВР, го канят в Мюнхен. Програмата е умно подбрана: баварско гостоприемство, тренировка във фитнеса на спецчастите на полицията, посещение на кучешки патрули (Борисов обича овчарките), пробно каране на БМВ с 200 км в час по магистралата (коли обича също). Борисов е възхитен. Разговорите с тогавашния баварски вътрешен министър Гюнтер Бекщайн протичат добре, тези в баварската криминална служба - също. Там разказват на Борисов как Бавария се бори с търговията с опиати и фалшификаторите на пари.

Един от участниците в разговорите си спомня: „Борисов каза: Имаме нужда от това." Действително в последвалото време България бележи успехи в борбата с организираната престъпност. Свикан от Борисов отряд за борба с фалшификаторите разбива една банда за фалшиви банкноти, чийто централен офис се помещава на третия етаж на пловдивската полиция. Борисов става все по-популярен сред българите. Вътрешният министър отдавна е в сянката му, но той иска повече. При кметските избори на София през 2005 г. се явява като независим кандидат и като на игра разбива кандидатите на партиите на статуквото - почти 70% от единствения български милионен град гласуват за него.

Фондация „Ханс Зайдел" му препоръчва да използва популярността си и да основе партия, без да я нарича така. Това и прави Борисов. Пътува из цялата страна, говори с хората, печели последователи. Така се ражда „Граждани за европейско развитие на България" - ГЕРБ. Фондацията подпомага локалните събрания на движението, като и по-късно превръщането му в редовна партия. Програмата, уставът и регламентът на ГЕРБ са преписани с цели абзаци от ХСС. Преведени са от Антоанета Николаева Байчева, мениджър на проекти и по-късно зам.-шеф на софийското бюро на фондацията. На изборите през 2009 г. - първите след влизането на България в ЕС през 2007, ГЕРБ става най-силната партия, а Борисов - премиер. Байчева днес е генерален консул в Мюнхен. Връзките между ГЕРБ и ХСС все още са тесни, но по въпросите на бежанската криза Борисов не следва своите откриватели в Мюнхен, а канцлерката. Най-малкото публично той хвали Меркел. Но за това той има причина - България е в подобна на Гърция ситуация. Борисов знае: ако в Европа се наложи курсът на унгарския премиер Виктор Орбан, който залага на затваряне на граници и построяване на стени, България като фронтова държава с директна граница с Турция няма шанс. Затова и той не желае по никакъв начин конфронтация с Анкара.

През миналия месец Борисов бе на разговори в Истанбул и се срещна с турския президент Ердоган като първи и единствен европейски лидер след опита за пуч на 15 юли. След разговорите Борисов заяви, че се надява да победи реализмът, а не популизмът. И обясни, че залага на дипломацията. „Защото, ако този конфликт не се разреши с дипломация, войната е неизбежна."