Той е само на 18 години, а вече е част от мъжкия отбор на един от най-силните италиански отбори – „Веро Волей“ (Монца). Високият 202 сантиметра централен блокировач Габриел Димитров е роден в Русе, а пътят му до Монца е съпроводен с много труд и вяра в успеха. Началото е на училищното игрище. „Бях на 14 години, февруари 2013 година, когато ме забеляза г-жа Ганчева от училището, в което учех. Видя, че съм висок, и ме взе в отбора на училищните състезания“, спомня си младежът. Малко по-късно го забелязва и треньорът Сашо Тодоров. След едно състезание той отива при него и му казва: „Искам да говоря с баща ти,
виждам в теб талант
А скоро след това започва да се занимава по-сериозно с волейбол под наставленията му. След 6 месеца усилени тренировки Габриел отива за кратко в Италия. Там той се запознава със своя мениджър, който е впечатлен от българина и решава да му направи видеоклип, който изпраща на елитни италиански отбори. „Това клипче ми промени живота. Малко след него ми звъннаха и аз отидох там. Когато ми казаха, че ме искат, се разплаках. Бяхме с мама на вечеря, не исках да я оставям, но си избрах този път и нямаше връщане назад“, спомня си младежът. Треньорът на Габриел, който е и откривателят на Любо Ганев, Сашо Тодоров, признава, че талантът, който момчето притежава, е повече от впечатляващ. „Той се набива на очи с амбицията, която има, и с таланта си. Надявам се, че с времето ще израсне и ще бъде един от стълбовете в националния отбор“, споделя Тодоров пред bTV. Той е удивен, че неща, които другите постигат за години, Габриел е постигнал за девет месеца.
„Когато го заведох в Италия, там казаха:
Не сме имали такъв играч досега
За треньора си младият волейболист казва, че му е като баща във волейбола. „Той ме откри и ще продължава да ме следи“, доверява Габриел. В нова страна, без да знае езика и без да познава никой, Габриел не се страхува от предстоящите трудности и продължава да гони целта си – да играе волейбол на високо ниво. „Всеки старт е труден. Започваш от нула и сам. Родителите ми и приятелите ми не са до мен. Заминавам за Италия и оставям всичко в България“, обобщава ситуацията си младежът. Доброто отношение на съотборниците му помага за бързата адаптация на Габриел в отбора. „Първо ме питаха откъде съм, мислеха, че съм африканец“, смее се момчето. В началото с другите играчи говорели на английски, защото той не знаел италиански. „Когато тръгвам да правя нещо, винаги го правя със сто процента мотивация. Когато вляза в залата, забравям всичко и гледам само да се възползвам от това, което мога“, споделя формулата на успеха си Габриел и добавя, че досега не е имал момент, в който да съжали, че е тръгнал по този път. А той го води към младежката школа на Перуджа, а след това следва трансфер към Монца, където 18-годишният волейболист става част от мъжкия отбор на един от най-силните италиански клубове. Въпреки безспорните успехи, Габриел остава скромен и
следва дадените му съвети
„Треньорът и родителите ми винаги са ми повтаряли: „Докато летиш, с единия крак винаги търси земята“. От вкъщи до Букурещ с такси и оттам със самолет е пътят му от Русе до Монца. „Всичко зависи от мотивацията. Ако наистина искаш нещо, няма не мога, няма не искам, правиш го и дотам. Накрая става“, споделя момчето. Габриел преследва най-голямата си мечта – да играе за националния отбор на България. „Това ми е родината и искам да играя за знамето“, категоричен е той.
