сн. The Social Gods

Едва ли има човек, който някога да не е изпитвал ревност. Някои я усещат като разяждащо чувство в стомаха, други в стремежа си да я прикрият се превръщат в истинско кълбо от нерви. Понякога тя е временна, но има случаи, в които ревността не е нищо друго освен психическо заболяване. Различават се различни видове ревност в зависимост от културата на човека, от обичаите му и най-вече от неговия характер.

Гняв

Това е ярост, изстъпление и е най-фрапираща и най-честа. При нея няма ниско самочувствие и лоша самооценка. Напротив - засегнатият е твърде убеден, че има всички качества, че го отблъскват незаслужено, че е ощетен, онеправдан и подигран.

Затова той е готов да се бори с всички сили и средства. Чувствайки правото на своя страна, тези ревнивци са най-опасни, най-шумни и най-агресивни. Тази форма на ревност е присъща за силен тип нервна система, като краен предел се стига до убийство.

Страх

Страхово-скръбната форма е характерна за хора със слаб тип нервна система, крайният предел е самоубийство. При нея на преден план са непрестанните опасения да не бъде загубен любимият. Ревността страх често е свързана с ниско самочувствие, с мисълта, че не ни обичат достатъчно и че не можем да задържим завинаги този, когото обичаме.

 Тази ревност е по-тиха, по-сдържана и по-възвишена. Тя е фина ревност, която не се появява навън, тя е скрита ревност, която може да се проявява с мъка, чезнене и дълбока горест.

Тщеславие

Този вид се среща предимно у мъжете. Не тревожи толкова загубата на любимата, колкото присмехът на околните. На преден план изпъква криворазбраното чувство "за чест" и за "поругано достойнство".

Истината е, че мъжката ревност е по-груба, по-свирепа, по-брутална. Но и женската ревност не е по-добра - тя е изпълнена с придирчивост, дребнавости и злобни намеци.

Патология

Трудно е да се каже къде свършва нормалното и къде започва патологичното при ревността. Неслучайно се говори за болезнена ревност и за "безумна" ревност. Появата на ревността винаги трябва да се свързва с физиологични и психични отклонения или заболявания.

При сексуална недостатъчност при много мъже винаги се стига до мъчителна и прогресираща ревност, която задълбочава неговата слабост, получавайки се един порочен кръг.

Единствен ключ за този затворен порочен кръг може да бъде само умната и деликатна жена. Едва ли е нормална "универсалната ревност", която се явява без никакъв повод и е насочена към всички лица от противния пол.

Патологични елементи има и в ревността към миналото и в тази към всичко и от всичко - към всеки дъх, към всяка мисъл, към всяко отсъствие. Хроничните алкохолици са най-честите носители на ревността. Вманиаченият алкохолик превръща всичко в храна за своите подозрения.

Ден и нощ настръхналият ревнивец дебне своята възлюбена, обвинява я, обижда я, поставя й клопки, неуспехът да я залови, вместо да го успокои, още повече го вбесява, докато стигне до кървава драма - логична последица на тази ужасна страст.

Лечение

Ако има доказано психическо заболяване, което води до ревност, то лечение има. При психопатите лечебният ефект е труден. Психозите са лечими състояния. При хроничните алкохолици най-важното е да се откажат от алкохола. Отказването може да стане с воля или с лечебни средства в психо-неврологичните диспансери.

По-сложен и изключително труден е въпросът за т. нар. нормална ревност, без органични заболявания на нервната система. Доколкото те са елемент на полов инстинкт - не би могло да се говори за лечение, но все пак положението не е безнадеждно. Разбира се, че човек зависи от инстинктите си, но не бива да е техен роб. Нужно е завинаги да рухнат илюзиите, че ревността е стимулатор и пазач на любовта и порочната представа за накърнено достойнство.

На всеки ревнивец може да му се препоръчат трудотерапия, физкултура, туризъм, странични занимания - като курсове по чужди езици например. Важна е и добрата приятелска среда. На ревнивеца е нужно съчувствие и разбиране, а не присмех и ехидни подмятания.