Докато пиша тези редове, в България полицаите в цялата страна се готвят за протести и блокади на пътища и магистрали. Предишната нощ те спонтанно излязоха на такива в знак на несъгласие с предвидените рязания на плащанията в системата. Избликът на униформените изпревари предвидените за сряда протести. Но те всъщност може и да не се случат. От рано сутринта министър-председателят Бойко Борисов е привикал вътрешния и финансовия министър, за да се разберат за парите и да не се налага в 19 часа телевизиите да излъчват стачкуващи полицаи из цялата страна. Нямам съмнение, че нещо такова ще се случи. Да видим дали ще се окажа прав.
Но това няма да е първият такъв случай, в който Борисов дава назад от планирани реформи (болезнени, но може би нужни) под натиска на улицата. Явно още го е страх, че няма да завърши и този мандат именно заради протести.
В държавата, където сега почти цялата власт е в ръцете на ГЕРБ, нейният лидер е султан - всичко зависи от него. Партията му владее 23 от областните градове, някои по-малки градчета и има тотална доминация на жълтите павета - парламент, правителство, президент. Преяждането с власт, особено в България, е имало бърз страничен ефект. Своеволията на местните феодали започват да нагнетяват напрежението, контролът на лидера се изплъзва и в резултат партията пада от власт и повече никога не може да се върне на върха. Спомняте си Костов, нали. А той е далеч по-интелигентен от сегашния феодал.
Фактът, че всяко нещо - от спортната зала в някое градче през магистралите до протести от всякакъв сорт - на полицаи, на желаещи да кърмят в мола майки и прочие, трябва да се реши от премиера, говори за първите симптоми на диктатура. Те всъщност отдавна са се превърнали от симптоми в заболяване.
Опа, току-що дойде мейл, че по обяд ще има съвместна пресконференция на двамата министри, привикани от премиера. Казвам ви, че в държавата на султан Бойко всичко се случва предвидимо, бързо и за съжаление - опасно.
Приятен уикенд,
Ясен
