Изминалата седмица донесе новина, която изглеждаше невероятна, невъзможна и всички се надявахме да е грешка, измислица, преувеличение. Акушерка пребила 4-дневно бебе. Жестокостта е уловена от камерата. Ако не сте гледали видеото - недейте. Макар че е трудно да го избегнете в интернет. Заради работата трябваше да изгледам целия запис, за да преценя дали да го излъчим в BiT Новините. Разбира се, не го направихме. Но това, което се случва, изглежда нечовешко. Стори ми се по-жестоко дори от обезглавяванията, извършвани от терористи (да, гледал съм и такива, за да преценя докъде жестокостта трябва да бъде показвана в ефир). Тези кадри не те оставят на мира, ужасът остава с дни, седмици, понякога завинаги... И не мога да си обясня това желание на мнозина да видят видеото, да го споделят в мрежата. И това, докато 90% от същите тези хора твърдят, че искат позитивни новини и не харесват негативните теми в емисиите и по вестникарските страници. Истината е съвсем друга. И всеки път цифрите го показват - като рейтинг, като кликане в интернет и споделяне в мрежите. Има явно някакъв химичен елемент, който мозъкът произвежда и който ни кара да търсим такива теми. Малко ни е срам да го признаем, отричаме го публично, но тайно кликаме, гледаме и се вълнуваме.

Но в този брой на BG VOICE  има поне две теми, които да ни накарат истински да се усмихнем и да се почувстваме горди, че сме българи. Едната е петият фестивал „Верея", който събра над 500 танцьори от цяла Северна Америка. Още за него - на страница 14, а видео - на нашия уебсайт www.BG-VOICE.com.

Другото събитие - първото българско участие на Hair Wars - състезание за коси и мода. Доста екстравагантно, бих признал. Но когато чуеш мощния глас на Валя Балканска да открива нашето представяне и после видиш наистина оригиналните идеи на Цвети, вдъхновени от прабългарските традиции, оставаш с онова особено усещане за национална гордост, което толкова рядко изпитваме на хиляди километри от Родината. Още за събитието - на страница 15.

Това са емоциите, които всъщност остават дълго в нас и към които искаме да се върнем. Може би черните събития са нужни, за да ни карат да запомняме тези неща по-добре.

Приятен уикенд,
Ясен