Темата за фалшивия патриотизъм е била много пъти повод за мои коментари в тази колонка. В неделя за трети пореден път в Чикаго се проведе един от най-популярните ритуали в християнската традиция – хвърлянето на кръста във вода. Този път стана в езерото Мичигън, а температурите бях малко по-благосклонни от предишните 2 години. Смелчаците бяха 17 този път. Видео може да видите на нашия сайт www.BG-VOICE.com, а на страница 8 – репортаж. Но едно мнение предизвика смесени реакции и коментари във Facebook, затова реших да го споделя с вас и очаквам вашите мнения също. Силвия Гечева е написала: “За пръв път присъстваме на хвърлянето на кръста в чужбина. Заведохме и децата да видят. Беше студено, имаше много хора, дойдоха музиканти в народни носии, ямурлуци... Започна добре, празнично... Но само започна така. Дойдоха момчетата, които са решили да влезнат в студените води на езерото Мичиган и да се борят за изваждането на кръста. Появиха се с фланелки с Левски и разни други патриотични надписи. Започнаха да викат неща от рода "Влизам за кръста заради майка България", "България над всичко", "Бъл-га-ри ю-на-ци"... Това е празник, свързан с религията. Не е 3 март. За кръста се влиза в студената вода за здраве, а не заради "майка България". И да не си на футболен мач, че да крещиш "Бъл-га-ри ю-на-ци". Абсолютно излишна беше тази показност и този "патриотизъм". Развали се идеята на цялата празничност.” Лично смятам, че патриотизмът не е да споделяте във Facebook ликовете на националните ни герои с някой техен цитат, изписан често с грешки. Нито да тропате хорца по всякакви безумно тъпи инициативи. Или да си слагате лепенки с трикольора на американските си автомобили. Разбирам тезата на г-жа Гечева и принципно има право. Но в случая има нещо друго – да, хвърлянето на кръста е спазването на християнската традиция, вяра и ритуал. Но езикът и религията са ни съхранили през вековете като нация, през трудности и под робство. Когато си в чужбина, религията е част от родното, българското. Празнувайки вярата, празнуваш и корените си, празнуваш България – когато си толкова далеч от нея. Разбирам емоцията на момчетата, които голи почакаха бая, преди да се хвърлят да спасят кръста в ледените води на езерото Мичигън. Адреналинът вероятно ги е стоплил, но са помогнали и виковете, емоциите, патриотизмът им. Сигурен съм, че същите тези момчета ще бъдат и на вдигането на флага в центъра на Чикаго на 3 март, независимо колко ще е студено. И отново със същите мотиви. А и тази седмица имаме поводи за национална гордост в САЩ – филм с българско участие спечели най-много статуетки на наградите „Златен глобус“. Стивън Спилбърг лично избрал Димитър Маринов за ролята, а той трябвало за 5 дни да се научи да свири на виолончело. Още за наградите може да прочетете на страница 21, а скоро очаквайте и среща с актьора Димитър Маринов. Още един повод за национална гордост е българката Дочка Ученова, която откри в Ню Йорк своя изложба на икони точно в навечерието на Бъдни вечер. За нея и успеха й може да научите повече на страница 30. Аз смятам, че трябва да сме горди и с българката Вероника Гаджева, която осъди адвоката си, че не подал документите й пред имиграционните власти, а я излъгал. Тя загубила статута си, наела нов адвокат и това й струвало повече пари. За решението на съда може да прочетете на страници 16-17. Да си търсим правата си не е част от националната ни характеристика и е нещо, което бавно научаваме, че трябва да правим – не само за нашето лично, но и за общото благо. Вероника Гаджева е пример, че това трябва да се прави. С постъпката си тя ще предпази много други, които може да пострадат от некоректния адвокат.