Je Suis Charlie. Много се изписа по темата кой е, кой не и защо в България това би било невъзможно. „Изобщо няма такъв разговор! Тук просто е - Пеевски влиза в редакцията и край. Ние просто не сме част от това", каза в интервю за в. „Дневник" може би най-популярният български карикатурист Христо Комарницки. И ако осмиването на пророка Мохамед е обидно за мюсюлманите, то правото на медиите е да го правят. Особено на сатиричните. Без да трябва да рискуват живота си. „Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив, ще защитавам правото ти да го казваш." Известен цитат на великия френски писател и философ Волтер, който сега придоби наистина смисъл. Защото понякога куршумите застигат смелите. На страниците на този брой на BG VOICE сме избрали няколко по-интересни ъгъла към трагедията в Париж.
А когато това става заради религията, е повече от тъжно. От векове човеците се избиват помежду си заради нея. Един приятел ме пита защо в „Шарли ебдо" не публикуват толкова често карикатури на Исус, колкото на Мохамед. Може би защото от няколко века сме спрели да убиваме в името на Исус. В християнската вяра са намерили мирен модел, по който да използват Божието име за облаги като пари и власт. За мюсюлманите това все още е трудно.
Само вижте сагата с българската църква „Свети Иван Рилски" в Чикаго. Там от 2008 година до сега служеше човек, който няма правото да бъде свещеник. През това време успя да изгони част от настоятелството на храма - хора, участвали в неговото създаване. Те пък заведоха дело. Така храмът натрупа огромен дълг. А сега вече и от Американската православна църква казват, че Ноцков е разпопен. Но го оставят като певец в църквата - със същата заплата, безплатна квартира и една трета от приходите от службите, на които пее - същите облаги, които имаше и като свещеник. Но през всичките тези години той беше вярното куче на ОСА, което гарантира, че „Св. Иван Рилски" ще остане към тях и няма да отиде към БПЦ. Сега е време да му се отблагодарят. Сделка или не - преценете сами. Фактите са на страница 5.
