Ако случайно влезете в сайта на новоучредената (но все още нерегистрирана) партия “Няма такава държава”, ще видите, че четвърти от общо пет заявени основни принципа е свободата на словото. Същата, която новоизбраният партиен лидер и бивш телевизионен водещ Слави Трифонов защитаваше от ефира, по площади и стадиони – с песни, скечове и критики към властта. От екрана Слави задаваше острите въпроси (е, вярно – не и когато на диванчето седнаха Бойко Борисов и Сотир Цацаров) и често размахваше укорително пръст, когато политиците бягаха от отговорите. Но точно това направи и той в първите си дни като партиен функционер. Учредяването на партията му мина при абсолютно затъмнение – събитието се проведе при строг режим на охрана, без журналисти, а присъстващите делегати трябваше да си заключат в сейф мобилните телефони, за да не правят записи. Няколко часа след събитието от “Няма такава държава” пуснаха видео и текст с речта на Слави на първия му партиен конгрес. Но в това видео липсваше часта, в която Трифонов казва, че Борисов се излага постоянно. Казвал го е и преди, не е толкова важно, ще възразите вие. Така е. Но когато партийните лидери си пускат сами избрани откъси и не допускат журналистически камери, това не е свобода на словото. Това е пропаганда от типа, с който боравят режимите в Китай, Северна Корея и Народната Република преди 1989-а. Слави трябва да разбере, че вече е в друга роля и въпросите не ги задава той. От него очакваме отговорите. А той трябва да е готов да застане срещу въпросите. Слави се скри от тях и по темата за регистрацията на партията – за спора дали името отговаря на закона, пусна писмено изявление, но за откраднатото лого на политическия си проект от украинска партия не каза и дума, па дори и писмено. Трансформацията на успешни бизнесмени в добри политици рядко се получава. Те са свикнали да управляват авторитарно, да не дават отчет на никого и да поемат сами отговорността от решенията си. Но в публичния живот е различно – изведнъж шефовете на компании стават подчинени – на народа, който ги е избрал. Трябва да обясняват и мотивират всяко свое решение, да се съобразяват с профсъюзи, различни организации и граждански групи, със своите избиратели, с политическата обстановка и това е объркващо за някой, свикнал да казва – така реших аз, на който не му харесва – ето я вратата там. А всички знаем, че Слави е точно от тези – годините на шеги и скечове с характера му ни забавляваха, но сега трябва да си зададем въпроса – ще бъде ли успешен такъв човек като държавник. Или е по-добре отсега да го пратим “при рибите”, както обичаше да казва той полушеговито в шоуто си. И понеже хората са малко или много уморени от образа на Слави през годините – при него липсва това вълнение като при предишните “месии”, от които народът се  опияняваше (Царят, ранният Бойко), той ще събере съвсем малка подкрепа. Толкова, колкото да му стигне да се коалира с някой. И този някой ще е вероятно ГЕРБ – не случайно в понеделник в “Тази сутрин” по bTV Бойко Борисов избяга от отговора на въпроса дали би се коалирал с партията на Слави. Абе да е ясно още отсега кой ща замени изперкалите съвсем псевдопатриоти в следващата управленска коалиция. Въпросите са важни. Но и да има кой да ги задава. И кой да отговаря. А не да бяга от тях. Да се надяваме, че Слави ще е готов за новата си роля. Защото някой трябва да му каже, че телевизионният рейтинг може да донесе политически дивидент, но бързо се изпарява. Да пита Бареков, ако не вярва.