В началото беше забавно. После притеснително. Накрая шокиращо. Така може да обобщим предизборната кампания от 2016-а. Но две години след встъпването на Доналд Тръмп като президент на САЩ (той положи клетва на 20 януари 2017 г.) обобщението е друго – расизъм, некомпетентност, авторитаризъм и мегаломания. В допълнение – война с истината и институциите, превърнали тази страна в най-великата демокрация на света. Началото беше поставено с мрачната реч от инагурацията, в която Тръмп обяснява за някаква “американска касапница” и обещава, че вече Америка ще е на първо място, а властта се връща в ръцете на хората. Резултатът от втората година показва друго – данъчна реформа в полза предимно за богатите и корпорациите, увеличаваща рекордно дълга на страната, една четвърт от правителството не работи заради ината на президента, икономиката на хартия изглежда добре, но не се отразява на средната класа, чиито доходи не наваксват инфлацията, и увеличените разходи за наеми, храна и здравно осигуряване. Стена по границата с Мексико няма (и няма и да има), а обещаните от Тръмп по-евтини здравни планове вместо Обамакеър ще си останат в дългия списък на неизпълнени фантазии на популиста Тръмп. Републиканците може да са доволни от назначенията на Тръмп във федералните съдилища, където той инсталира дузина консервативни съдии, които дълги години ще ограничават правата на имигрантите, жените, работниците, хората с различна сексуална ориентация за сметка на големите корпорации и специални интереси. Расизмът: Тръмп каза, че в Шарлотсвил има „много добри хора от двете страни“, като приравни неонацистите с техните опоненти. Той обиди интелигентността на афроамериканци като ЛеБрон Джеймс и конгресдамата Максин Уотърс. Той нарече сенаторката Елизабет Уорън “Покахонтас”, защото тя претендира, че има индиански корени. Той каза, че иска емигранти от снежнобялата Норвегия, а не от „бели страни“ в Африка. Той изфабрикува (с помощта на FOX News) истерия за „караваните“ на бежанците от Централна Америка. Той заклейми афроамерикански футболисти, които коленичиха в знак на протест срещу полицейския произвол. Тръмп подкрепи реториката си с действия, издавайки заповед за блокиране влизането на хора от пет нации от мюсюлманско мнозинство, опита се да прекрати защитата на 700 000 души, докарани в тази страна като деца, затвори децата на имигранти без документи в клетки и сега се бори за гранична стена. Авторитаризъм: Тръмп се възхищава от чужди диктатори. Той каза, че руският президент Владимир Путин е "много силен лидер", китайският президент Си Дзинпин е "високоуважаван и силен представител на своя народ", филипинският президент Родриго Дутерте “върши страхотна работа”. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган получава  „много високи оценки“,  а севернокорейският лидер Ким Чен-ън е „много открит и страхотен“. Това са петима от най-бруталните нарушители на човешките права на планетата. Тръмп също така се опита с милостиво ограничен успех да подражава на техния пример. Той твърди, че "абсолютното право" е да обяви национално извънредно положение, за да изгради гранична стена, която Конгресът няма да финансира. Той създаде климат на насилие на риторика, довело до пращане на бомби по пощата и стрелба в синагога. Той нарича пресата „враг на народа“, заемайки термин от Сталин. През 2018 г. Тръмп изрича средно по 15 лъжи на ден. "Това, което виждате, и това, което четете, не е това, което се случва", каза Тръмп на последователите си, като повтори "1984" на Джордж Оруел: "Партията ви каза да отхвърлите доказателствата за очите и ушите си. Това беше последната им най-важна команда.” Тръмп е във война не само с истината, но и със закона. Той уволни директора на ФБР и министъра на правосъдието, за да спре разследването на неговата кампания, опитва се постоянно да възпрепятства правосъдието с обвиненията си срещу специалния прокурор Робърт Мълър и ФБР и насърчава свидетели да не съдействат. Некомпетентност: Ако има добра новина, то тя е, че Тръмп е толкова некомпетентен: един по-хитър популист би бил много по-опасен. Повечето от опасните му и ретроградни идеи се провалят заради ужасния му стил на управление, неспособността му да преговаря и непознаването на държавния апарат. За сметка на това мегаломанията му струи от туитовете, в които се самообявява за “любимия президент”, и хвалебствията, които изрича за себе си по митинги. Едва ли следващите две години ще са по-различни, но да се надяваме, че институциите вече са тренирани срещу атаките на президента, а резултатите от разследването на Робърт Мълър ще видят бял свят скоро.