Англичанката Мери Ан Биван е една от онези любящи майки, готова на всичко за децата си. Точно заради тях тя не се страхувала да бъде обект на подигравки, показвайки различната си външност на публични места. Целта й била да има достатъчно средства, за да храни децата си. Мери минала през обидите, унижението и ексцентричността на зрителите, които искали да гледат „най-грозната жена на света“. Мери е родена през 1874 г. в един от бедните райони на Лондон. Семейството й било голямо и бедно. Заедно с нея в къщата са израснали още седем деца. За да помогне на родителите си да изхранят толкова много гърла, Мери, много преди да навърши пълнолетие, започнала да работи като медицинска сестра в лондонска болница. По онова време тя била

 привлекателно и много красиво момиче

 

мечтаело за голямо семейство. На 29 години се омъжила за Томас Биван, цветар декоратор, от когото по-късно родила четири деца. Семейството живеело, макар и не богато, но уютно и Мери била почти щастлива. Още в първите години на брака обаче при Мери се появили здравословни проблеми: мигрената й се влошила, появили се болки в мускулите и ставите. Лекарите не можели да разберат какво се случва с тялото й. Семейството настояло за внимание и грижа, така че жената не била сама, Томас бил до нея и толкова я обичал, че не си представял живота без нея. Симптомите станали все по-очевидни:

 черепът на жената се удължил

 

чертите на лицето станали големи, ръцете - груби, а женските й форми постепенно изчезнали. От хубавата млада жена не останало нищо. Тя все повече заприличвала на голям грозен мъж, облечен в красива рокля. Лекарите установяват, че Мери страдала от акромегалия - невроендокринно заболяване, свързано с прекомерно производство на растежен хормон. Излишъкът му води до прекалено висок растеж, увеличаване на костите, вътрешните органи и меките тъкани, придружени от главоболие, мускулни болки. Акромегалията обикновено се появява поради доброкачествен тумор на хипофизата. В повечето случаи заболяването е наследствено.

Днес лекарите успешно се борят с болестта, но в началото на ХХ в. Мери Ан

 нямала шанс да се възстанови

 

Всеки ден тя виждала как красотата й си отива. Съпругът й я подкрепял и не мислел да я напуска, но умрял преждевременно след 11 г. брак. Г-жа Биван останала сама с децата, които трябвало сама да изхранва. Мери се захващала с всевъзможна работа, за да осигури прехраната на децата си. Не я наемали обаче на добра работа заради отблъскващия й вид. Хората я обиждали, смеели се и я гледали пренебрежително. Финансовото положение на семейството се влошило. Мери научила, че в Англия има странен конкурс за титлата „най-грозната жена“. Решила се на отчаяна стъпка - да участва. Голямата награда носела и сериозна парична сума. Мери е знаела отлично каква е целта на тази конкурс, но въпреки това се е явила, защото това за нея е бил последният шанс, за да изкара пари и да изхрани децата си. Успяла да спечели състезанието, но в пресата се

 появили унизителни статии за нея

 

Въпреки всичко Мери успяла да направи и невъзможното за онези времена - да превърне нещастието си в стабилен доход. През 1920 г. Мери получила предложение за работа в САЩ в цирк и увеселителен парк „Dreamland“ на Кони Айлънд. Участвала в представления, където я представяли заради нетипичния й вид. Обличала се в ярки костюми, за да подчертае още повече своята непривлекателност и мъжественост.

Собственикът Сам Гампец бил находчив бизнесмен, който успял да събере хора с увреждания по целия свят. В шоуто участвали и други хора с различен външен вид: жена с брада, джуджета, гиганти, сиамски близнаци, обозначавани навремето като „изроди“, изложени за забавление на публиката. В онези години публиката харесвала

 такива жестоки забавления

а г-жа Биван била една от най-популярните артисти в трупата. Кой знае какво й е струвало, но преодоляла всички трудности само заради децата си. До края на дните си Мери Биван работила в американския цирк. Само през 1925 г. се върнала в Европа – посетила Париж, където била поканена да говори на Световното изложение. Запазена е семейна снимка на най-грозната жена, на която е заснета с децата си, които изглеждат спретнати и нахранени. Самата Мери на снимката също се опитала да изглежда възможно най-добре. Мери умира на 26 декември 1933 г., на 59-годишна възраст, от усложнения, причинени от болестта й. Тя завещала на децата си да я погребат в родната й Англия. Това не е история за красотата, не е история за грозното, това е история за една майка, готова да жертва собственото си достойнство, за да осигури на децата си... достоен живот. Една жена, която намира сили да се бори със своето заболяване въпреки трудните времена в прехода между 19 и 20 век.