Сн.: Веселин Боришев
Топчето пукна. Черешовото, разбира се. Звучат бунтовни песни. Веят се трибагреници. „България пламна", съобщават някои медии. Футболни агитки се притичват на помощ. На стадиона се вее транспарант „Да изметем тази пасмина в Турция". „Мангали", „гаджали" и „рязани" заляха форумите.
Лидери на ДПС демонстративно и пред телевизионни камери говорят на турски език по време на предизборната кампания, след като Изборният кодекс забранява това. Тази забрана се оказа сред най-важните теми за ДПС през последните месеци, а ЦИК също толкова демонстративно пропуска да види нарушенията.
„Сега всеки ден, всеки час, навсякъде има мат'рял за митингова демокрация", е казал правешкият диктатор, припомнен ни в парчето на „Ъпсурт".
Хората са събрани на площада, веят знамена, аплодират, дюдюкат. На едните хора се обяснява как са „поробени от турците" и трябва „да се освободим", на другите се обяснява как „правата са отнети" и как „възродителният процес продължава".
Разбира се, че медиите се занимават с това. Конфликтът е задължителен елемент в новините, за да бъдат те привлекателни за публиката.
В това време хората, които медийното клише нарича „бай Иван и бай Хасан", вероятно се чудят какво толкова се е случило, че отново положението е „на нож" и отново от тях се очаква да се мразят.
А какво всъщност се случва?
Фалцетният национализъм и от двете страни покачва температурата. Колкото по-горещо става, толкова по-малка роля играе разумът. Колкото повече е емоцията, толкова по-малка е вероятността от позитивна развръзка.
Прави са избирателите на ГЕРБ в Кюстендил да недоволстват. Техните над 20 хиляди гласа изпратиха един депутат - точно колкото и 864-те гласа за ДПС. Прави са и червените избиратели, които с техните над 14 хиляди гласа изпратиха също само един депутат. Прави са и избирателите на Реформаторския блок, Патриотичния фронт, „Атака" и АБВ - всички те поотделно са получили в пъти повече гласове от ДПС в Кюстендил и нямат свой депутат от района. Движението обаче има и той се казва Александър Методиев - Бат' Сали.
Прав е обаче и лидерът на ДПС Лютви Местан, като припомни, че подобни парадокси има и на други места в страната и в подобна щастлива ситуация са се озовали и други политически сили. В Силистра например „Атака" има депутат с 1425 гласа, докато БСП няма депутат с над 8 хиляди гласа. При пропорционални избори винаги има изравняване на резултатите, за да бъдат те представителни на национално равнище. И винаги на отделни места се появяват подобни парадокси.
В Кюстендил обаче не се говори за избирателната система, а за Бат' Сали. Хората не искат да бъдат представени в парламента точно от депутат от ДПС и точно с името Бат' Сали.
Хайде да не се лъжем.
Горивото за тези протести е оценката за поведението на партията ДПС. Намесените политически фигури обаче удобно я обличат във възрожденско-бунтовни носии, добавят му традиционна антитурска и антициганска риторика и накрая се чудим защо репортажите от мястото на събитието изглеждат като възстановка на Априлското въстание.
Всяка една от партиите, участващи в кюстендилските протести, има своята вина за това, в което се превърна ДПС. Всяка една от тях е участвала в „разпределянето на порциите" заедно с движението. Всяка една от тях е управлявала във видима или невидима коалиция с партията на Местан. Или най-малкото не е противодействала на разрастването на основаната от Ахмед Доган корпорация.
В тези протести обаче няма да чуете предложение за промяна на изборните правила, за да не се получават подобни изненади като спечеления с 864 гласа мандат на Бат' Сали. Няма да чуете и предложение за промяна на живота в ромските гета, за да не бъдат изобщо възможни образи от типа на Бат' Сали. Няма да чуете и план за освобождаване на държавата от захвата на корпорацията. Вместо това ЦИК не смее да приеме каквото и да е неудобно за ДПС решение, а зам.-министърът на вътрешните работи Филип Гунев открито признава, че част от областните дирекции на МВР са били пряко управлявани от движението.
Но тези теми не са подходящи за митинговата демокрация. По-лесно е да крещим от трибуната как „този мандат идва от Анадола" и да призоваваме „тази пасмина да бъде изметена в Турция".
Докъде ще ни доведе това ли?
То вече ни доведе. Фалцетният национализъм и от двете страни прави все по-популярни екстремните популисти. Консолидира и ДПС. Може да има съгласуване, може и да няма. Факт е, че печелят и двете страни. На едните хора сочиш другите за виновници, на вторите сочиш първите за виновници. Въпрос на една крачка е някой лидер да викне: „Дръж!"
По-малкият проблем е, че в тази шумна ситуация не можем да говорим за важните неща - работните места, доходите, спазването на закона. По-големият е, че експлоатирането на популизма и омразата никога не води до добър финал. И ако някой твърди, че няма накъде да става по-лошо, оптимистът предупреждава: Може, може.
Иван Бедров
сп. Club Z
