"Отстраниха дясната ми гърда, а се оказа, че нямам рак. Всичко се срина и изгубих желание да живея. Чувствах се и все още се чувствам непълноценна като човек и като жена". Емоционалната изповед е на 29-годишната Милица Аргилова от Русе пред сайта България днес. Младата жена живее с мечтите за семейство и деца, когато поредица от събития преобръща целия й свят. По нейни думи Милица става жертва на лекарска грешка в Университетската болница "Канев" в дунавския град. Тя е категорична, че й е извършена мастектомия, без да е имало животоспасяваща нужда от операцията. "От няколко години живея и работя постоянно в Англия. В началото на 2018 г. при завръщането ми в България споделих с гинеколога си, че съм напипала бучка в гърдата си. Той ме прегледа с ехограф и ме насочи за консулт с хирург или мамолог. На 22 януари отидох на лекар и след като ме прегледа, ми обясни, че бучката задължително трябва да се отстрани и ако съм съгласна, може да ме приеме за операция още на следващия ден. Разясни ми още, че операцията ще ми струва 200 лв. поради факта, че не съм здравно осигурена в България. Тъй като ми предстоеше полет обратно към Англия на 30 януари, аз се съгласих", разказва пред "България днес" младата жена. "Постъпих на следващия ден в болницата. Придружаваше ме съпругът ми. Операцията за отстраняване на бучката беше с локална упойка и продължи около 15 минути. Като приключи, ме оставиха на операционната маса все още завързана с колани и превръзка на мястото. Докторът ми обясни, че след малко ще излезе резултатът от биопсията и дотогава ще стоя така. Върна се при мен след около 10-15 минути и ми каза, че за съжаление, новините са лоши. На въпроса ми какво означава това, той ми отговори, че резултатът е злокачествен и имам рак, за което много съжалява. Откопча ме от коланите, каза ми да ставам, да се обличам и да го чакам горе в стаята. Попитах какво ще чакам и какво следва оттук нататък, а той ми отговори: "Ами как какво? Разбира се, трябва да премахнем цялата гърда. Ще чакаш да видим дали можем да съберем екип още за днес, защото трябва да се действа бързо". Качиха ме горе в стаята, бях в пълен шок, не спирах да плача", едва сдържа сълзите си и в този момент Милица. Лекари в болницата в Русе й обясняват, че операцията по отстраняването на гърдата е наложителна, тъй като не се знае в колко напреднал стадий е ракът. "Бях много уплашена и разстроена, чувствах се в безизходица и в крайна сметка със съпруга ми се съгласихме на операцията", сподели Милица, без да знае, че това ще промени целия й живот. Но сянката на съмнението не дава покой на Аргилова. По препоръка на близки и приятели за грешни диагнози на лекари младата жена решава да изпрати парафинови блокчета за ново изследване в частна лаборатория в София. "След около 10-ина дни ми се обади лекар от лабораторията, който ми обясни, че резултатите са по-добри от първоначалните. Изпрати ни ги заедно с парафиновите блокчета. С епикризата от болницата и с частното изследване, което направих, си запазих час при онколожка. Тя обаче каза, че между двете изследвания няма никаква разлика. Доверих й се, тъй като не съм медицинско лице", спомня си Милица, която вече започва да усеща, че нещо лошо се е случило. "Прибирайки се в Англия, се обърнах към д-р Тамуур Усман - хирург за рак на гърдата. Представих му двете изследвания в превод на английски - от държавната и от частната лаборатория, и той ми обясни, че всъщност става дума за две различни диагнози. Обясни ми, че според заключението на частната лаборатория става въпрос за предраково образувание и ако то е вярното, няма нужда от лечение, нито пък е имало нужда от мастектомията". Според гръдния хирург от Острова става въпрос за грешна диагноза - не е имало злокачествено образувание и не е било наложително отстраняването на гърдата. "Освен множество доброкачествени изменения няма доказателства за злокачественост. Обсъдих това с пациентката и тя беше много разстроена от това, което й се е случило", пише в официален документ д-р Усман, който е член на дружеството на кралските асоциации на хирурзите. "Сринах се емоционално. Изпаднах в депресия. Ампутацията се отрази съществено на психичното ми състояние. Изгубих житейската си перспектива, ентусиазма и желанието за живот. Чувствах несигурност за бъдещето си и изпитвах страх от преждевременната скорошна смърт като болна от рак. Бях обладана от лоши мисли. Нямах желание да живея, да се срещам и разговарям с хора. Липсва ми самочувствие заради променената външност. Тя ми налага ограничения в избора на облекло, което винаги внимателно трябва да подбирам и съобразявам. Затворих се в себе си и исках да се изолирам от света. Със съпруга ми сме женени от 2014 г. и като всяко младо семейство мечтаем за деца. Случилото се промени и отложи плановете ни за това. Когато все пак имаме дете, липсата на една гърда няма да ми позволи да го кърмя пълноценно. При установяване на погрешността на диагнозата, вместо да се зарадвам аз се сринах още повече, като разбрах, че напразно съм била осакатена", споделя Милица. По време на операцията са й отстранени лимфни възли, което води до ограничаване на движението на дясната й ръка. "Нужно беше да провеждам всеки ден домашна физиотерапия, която изпълнявах около 6 месеца, докато възвърна пълното движение на ръката си. Все още обаче имам болки и не мога да я натоварвам много. Не мога да извършвам тежък физически труд и да вдигам тежко. Не мога да работя каквато и да е работа, а трябва да се съобразявам с натоварването. През цялото време до мен беше съпругът ми, който ползваше неплатен отпуск, за да се грижи за мен и да ме подкрепя", добавя още едно парче към житейския си пъзел Милица. В момента тя води дело срещу болницата в Русе, като е завела иск за 50 000 лева за нанесени неимуществени вреди.
