Нападението в гимназията ,,Рейнолдс" в Орегон на 10 юни 2014 г.
Ако сте загубили способността си да се възмущавате от хората, които са против реформата на законите за владеене оръжия, последните им усилия ще ви я възвърнат. За това говорят и предупрежденията на редица американски медии, които съобщават, че актовете на насилие в САЩ са толкова чести, че вече започват да не изпъкват на фона на общия информационен поток. ,,Нова седмица, нова стрелба в училище", заявяват репортерите. Една от най-големите заплахи сега е сковаността на населението, която влияе зле на волята за справяне с тези постоянни кризи. Вероятно трябва да сме зловещо благодарни на оръжейното лоби, когато демонстрира, че е запазило силата си да ни ужасява.
В случая става дума за поредицата от постове в туитър на консервативния журналист Чарлз Джонсън, които бяха публикувани на сайта на Глен Бек и в страницата Hot Air. Те се разпространиха светкавично навсякъде с ентусиазъм сред прооръжейно настроените потребители на туитър и подобни блогъри. Джонсън пое отговорността да разобличи твърденията на реформистката група ,,Евритаун фор гън сейфти", подкрепяна от бившия кмет на Ню Йорк Майкъл Блумбърг, че е имало 74 училищни стрелби, откакто Адам Ланза уби двадесет деца, 6 възрастни и се самоуби преди 18 месеца в ,,Сенди хук". Чарлз Джонсън заключава, че ,,всъщност имало е ,,само седем нападения" в американските училища за същия период. Как става тази математическа магия? Много просто.
Като се стесни определението за ,,училищна стрелба"
толкова много, че почти никоя от тях да не се брои.
Нека да бъдем изцяло честни с Джонсън и поддръжниците му, като признаем, че част от инцидентите, които той споменава, наистина не могат да бъдат дефинирани като нападение срещу ученици и учители. Например повечето хора със сигурност ще се съгласят, че стрелба, която не се е случила на територията на училище, не е такава атака. Но останалите от разкритията му създават много тъжна картина на това как действа аргументацията на оръжейното лоби. Според Чарлз Джонсън не се брои, ако си студент, застрелян в училище от нападател, който не е планирал да нападне точно това училище в същия този ден. Не се брои, ако куршумът, който те е ранил в училището, е изстрелян случайно. Със сигурност не се брои, ако ти си този, който се самоубива в училището. Не е стрелба в учебно заведение дори ако жертвата е възрастен вместо дете. Още повече не е ,,училищна стрелба", ако нападението е свързано с престъпни улични банди - тема, която често се появява в постовете на Джонсън, макар че той никога не обяснява защо смята така и не се аргументира. Не се брои и ако стрелбата започва заради спор при някоя компютърна игра. И (макар че има много, много подобни тенденциозни примери, но ще спра дотук) не се брои, ако е било на паркинга на училището.
Накратко - доколкото мога да проследя логиката - посланието до родителите, които се тревожат, че заредени оръжия се използват на училищна територия и че синовете и дъщерите им са изложени на опасността да бъдат уцелени от куршумите, е следното: ,,училищен разстрел" има само ако стрелецът не е ученик, няма връзки с престъпни банди и стреля с предварително изготвен план да убие огромен брой ученици. И най-важното -
не го прави на паркинга на дадено училище
Ако мислите, че този абсурд е запазен само за страничните наблюдатели, трябва да се спомене и не по-малко некоректният материал на CNN, който снижи цифрата от 74 на 15, като изключи освен всички други и стрелбите, мотивирани от ,,лични спорове", инцидентите, свързани със сделките с наркотици и дейностите на престъпни банди. Джонсън дори заяви ядосан, че телевизията всъщност е откраднала неговите думи.
Особено отчайващото в това категорично отрицание на реалността е малката възможност, която оставя за рационална дискусия или компромис. Дори да подкрепяш контрола върху оръжията, все пак можеш да проведеш смислен разговор с някой, който вярва, че ползите от широко разпространените огнестрелни оръжия са много повече от вредите. Можеш да сравниш международните статистики или как нито една страна, подобна на САЩ, не преживява нищо подобно на това ниво на насилие; другият човек може да опита да установи защо тези сравнения не са реалистични; или да каже, че всъщност насилствените трагични случаи всъщност намаляват благодарение на оръжията в различните американски щати и така нататък. Но какво да кажеш, когато защитниците на носенето на оръжие използват като аргумент настояванията си, че насилието, от което хората толкова се тревожат, не е истинско насилие? Тогава няма никакъв ясен път напред.
И нека не забравяме по-важната тема. Този журналист, който защитава оръжията, използва най-строгите възможни критерии, за да дефинира израза ,,училищна стрелба" - той отрича всичко възможно по причини, които много хора могат да сметнат за недостоверни. А след това триумфално декларира, че е имало само седем ,,истински" училищни стрелби в САЩ от декември 2012 г. Най-тревожеща е констатацията ,,само седем училищни стрелби", която вече се повтаря като нещо свято от привържениците на носенето на оръжие в САЩ при всяка следваща трагедия в поредното американско училище. Надявам се никога да не се стигне до момент, в който думата ,,само" в това изречение да има дори най-нищожния смисъл.
Оливър Бъркеман, ,,Обзървър"
