Сталин и Берия
През септември съветският дипломат Александър Михайлович Орлов пристига в испанската столица, придружен от своето семейство. Името, с което роденият край Минск Лейба Фелдбин ще остане запомнен в историята, му е дадено с вътрешна заповед №V/832 на шефа на съветските служби. Орлов е легендаран като дипломат, но в действителност цялата му работа е свързана със сенчестия свят на разузнаването и шпионажа. Орлов е определен за резидент на НКВД и става главен съветник по вътрешна сигурност и контраразузнаване на испанското републиканско правителство. В Испания той е изпратен с две основни задачи - да съдейства за военната победа на комунистите и да се бори срещу привържениците на избягалия от СССР негов съименник Лейба Бронщайн, известен като Лев Троцки. Сталин върви по пътя на строителството на червена руска империя - „социализъм в една отделно взета страна", а интернационалистът Троцки апелира за перманентна глобална комунистическа революция. Политическият сблъсък в Москва е решен в полза на Сталин. В своя типичен стил червеният вожд решава да освободи политическото пространство в цяла Европа от своите опоненти - троцкистите. В Мадрид Александър Орлов работи неуморно. Под негово ръководство е организирано контраразузнаването на републиканците Servicio de Informacion Militar. Създават се школи за подготовка на партизански и диверсионни групи в тила на противника. В Испания той обучава в занаята на разузнаването една от легендите в провеждането на специални операции, Йосиф Григулевич, изиграл забележима роля в хода на Втората световна война. Пак Орлов е човекът, вербувал бъдещия герой на Руската федерация Морис Коен, участващ в мрежата на т.нар. атомни шпиони на Съветския съюз. Орлов не е просто интелигентен анализатор в съветското външно разузнаване, но и твърд, а понякога и жесток човек.
За него убийството на човек, който е опасен за революцията, е нещо напълно естествено. В Испания Александър Орлов е натоварен с изпълнението и на пo-деликатни операции. В близкото обкръжение на съветския резидент е небезизвестният каталунец Рамон Меркадер, убиецът на Лев Троцки. По заповед от Москва Орлов преследва троцкистите в Испания. Съветските архиви мълчат за тези операции, но съществуват достатъчно доказателства за тях. Известно е, че резидентът на НКВД участва в отвличането и ликвидирането на Андреу Нин, лидер на троцкисткото крило в испанската компартия. В своята книга „Тайният агент на Сталин: Животът и смъртта на Александър Орлов" Борис Володарски от руското военно разузнаване, който се оказва британски агент, хвърля сериозни обвинения към Орлов. Според него резидентът на НКВД в Мадрид лично дава разпореждания за екзекутирането на Андреу Нин, както и на други видни троцкисти като Ханс Фройнд и Курт Ландау. Шпионинът, избягал в Англия, дори твърди, че на съвестта на Орлов тежат около сто леви активисти, убити при различни обстоятелства. В действителност по оценките на изследователите в този период при неизяснени обстоятелства загиват не повече от двадесет привърженици на Лев Троцки от Partido Obrero de Unificacion Marxista, Работническата партия за марксистко обединение, в чиито паравоенни формирования по това време е и британският писател Джордж Оруел. Най-ярката операция под ръководството на Александър Орлов обаче е една свръхсекретна опасна мисия по личното разпореждане на Сталин, която се коментира оживено и до днес. В края на юли 1936 г. на бюрото на Орлов в Мадрид пристига спешна секретна телеграма, в която се твърди, че генерал Франко е издал заповед за бомбардиране на испанския пристанищен град Картахена. Всяко забавяне може да се превърне в катастрофа, нужно е да се действа моментално, гласи текстът на съобщението. Испанският златен запас - четвъртият по големина в света по това време (според Банката за международни разплащания, бел. авт.), се намира в Картахена и в случай на усложнения може да попадне в ръцете на фашистите на Франко.
Очертава се разгром и републиканците обсъждат възможността да прехвърлят своите 560 тона злато в Москва. Само един човек може да осъществи подобна мащабна тайна операция и той е резидентът на НКВД в Мадрид Александър Орлов. На 19 октомври 1936 г. Орлов лично приема свръхсекретна шифрована телеграма в конспиративната квартира на съветските служби. Текстът е лаконичен и не оставя място за тълкуване: „Заедно с посланик Розенберг организирах с ръководителя на испанското правителство Кабалиеро изпращането на испанския златен резерв в Съветския съюз. Тази операция трябва да бъде извършена в пълна секретност. Ако испанците настояват да получат разписка за товара, отказвате. Повтарям, отказвате да подписвате каквото и да било и казвате, че Испанската банка ще подготви официална разписка в Москва."
Върху Александър Орлов ляга личната отговорност за осъществяването на мисията, което в онези години означава, че разузнавачът е заложил главата си. Шифрограмата е подписана от Иван Василиевич, алюзия с руския цар Иван Грозни. Орлов разбира без никакви пояснения - това означава, че задачата идва лично от Сталин. Разузнавачът не се поддава на страховете от евентуален провал, а действа, както е обучаван. Взети са мерки за предотвратяване на всички възможни утечки на информация - за операцията трябва да знаят не повече от двама-трима души от испанското правителство, а цялата работа следва да бъде осъществена от съветската агентура в Испания. За да дезинформира противниците си, в случай че операцията бъде компрометирана от испанска страна, Орлов си издейства от републиканското правителство фалшиви акредитивни писма на името Блекстоун, представител на Bank of America.
Според биографите в операцията е включен самият Ким Филби, който по това време е в близкото обкръжение на генерал Франко под прикритието на британски журналист от списание „Тайм". Филби, твърдят те, предупреждава Александър Орлов, че Франко готви бомбардировки на Картахена и констатира правилно, че по всяка вероятност франкистите не знаят, че на съветските кораби в пристанището се товари целият златен запас на Испания. Натоварването отнема три нощи и се извършва в условията на продължаващи авиационни удари. В крайна сметка ценният метал е качен в трюмовете на четирите съветски плавателни съда. На 25 октомври 1936 г. те отплават на дълъг път, за да достигнат на 2 ноември необезпокоявано в Одеса. Операцията по прехвърлянето на испанския златен резерв в Москва е върхът в шпионската кариера на Александър Орлов. След нея започват големите неприятности за разузнавача.
Според някои историци именно свръхсекретната операция за трансфера на златния запас е причината за подготвената репресия срещу Орлов от страна на Сталин през лятото на 1938 г. Известно е, че скоро след златната афера с живота си се разделят съветският посланик в Испания Марсел Розенберг и търговският представител и високопоставен офицер от НКВД в страната Артур Сташевски. Съветските комисари по финансите от еврейски произход Гринко, Крестински, Маргулис и Каган са екзекутирани на 15 май 1938 г.
Подобна теза обаче не дава отговор на въпроса защо четиримата испански служители, които са изпратени да наблюдават операцията, напускат Съветския съюз през октомври 1938 г., без да падне косъм от главите им. Самият Александър Орлов също е на мнение, че не златната операция е причина за злощастната телеграма от лятото на 1938 г., с която Сталин подписва смъртната му присъда. Нима е възможно да има по-голяма тайна от похищението на над половин милион тона злато? Според Орлов отговорът е положителен. Успешно шантажирал господаря на Кремъл със заплахи за разкрития, Александър Орлов живее необезпокояван в Съединените щати до 1953 г., когато съветският вожд внезапно умира. Орлов твърди, че в този момент решава да не крие повече таените факти. Бившият офицер от НКВД пише пространни мемоари за американското списание „Лайф". Четири от статиите излизат под заглавието „Тайните на Сталин" и после са поместени в сензационна книга. Случайно или не, редактор на списанието е Едуард Томпсън, който малко по-късно се жени за Лий Ейтингтън, роднина на близкия приятел и заместник на Орлов в Испания Леонид Ейтингтън.
