Унгарският премиер Виктор Орбан казва, че ще блокира кандидатурата на Киев за започване на преговори за членство в ЕС, посочвайки като причини корупцията и отнемането на правата на десетки хиляди негови етнически сънародници, които живеят в Западна Украйна.
За някои унгарци в планинската Закарпатска област аргументите му звучат кухо. "Ние представляваме лицето на унгарската общност, която, както всички украински граждани, се бори за европейски ценности", казва Федир Шандор – един от най-известните представители на етническата унгарска общност в Украйна.
Шандор, който е професор в Ужгородския национален университет, казва, че почти 400 етнически унгарци служат в украинските въоръжени сили и се сражават срещу Русия, която започна своята пълномащабна инвазия през февруари 2022 година. Той се записва като доброволец в началото на войната.
Унгарски граждански организации и кметовете в някои градове са изпратили доставки с дронове, топли дрехи и друга екипировка на стойност почти три милиона долара, добавя Шандор.
Орбан междувременно се хвали с връзките си с руския президент Владимир Путин.
И така докато продължава дебатът кои езици етническите малцинства могат да използват в украинските училища и хиляди унгарци са напуснали страната, за да търсят нов живот другаде, много от хората, които са останали, предпочитат бъдеще в Европа заедно с Унгария.
Тази седмица няколко лидери от унгарската общност в Украйна изпратиха писмо до Орбан и председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, в което призовават за подкрепа за приемането на Киев в ЕС. Президентът Володимир Зеленски също така за кратко разговаря с Орбан този месец по време на церемонията по встъпването в длъжност на аржентинския президент Хавиер Милей, след което отпътува към Вашингтон за разговори с президента на САЩ Джо Байдън и други политически лидери.
Чувството за спешност се засилва преди срещата на върха на ЕС на 14-15 декември, на която Орбан заплашва да наложи вето на предложенията да бъде позволено на Киев да започне разговори за присъединяване към блока и да му бъде отпусната значителна финансова и военна помощ.
Украйна отчаяно иска да се присъедини към ЕС, тъй като се опитва да прекъсне връзките си с Русия и да изгради съюзи със Запада, а икономическата подкрепа на стойност 50 милиарда евро, както и 20 милиарда евро за въоръжените ѝ сили са от ключово значение за финансирането на войната.
Отношенията между Киев и Будапеща се обтегнаха, след като през 2017 г. Украйна прие закон, който задължи всички училища да преподават на учениците над 10-годишна възраст на украински език. Местните унгарци се оплакаха, казвайки, че това е нарушение на правата им. "Като цяло споделям мнението на унгарската общност, която иска да се обучава на майчиния си език на всички образователни нива", казва 52-годишният Атила Коприва, художник и професор в Закарпатската художествена академия.
"Можеш да научиш хората да обичат да учат украинския език или можеш да принудиш хората да научат украински език", добавя той, преминавайки между украински и унгарски език в своето домашно ателие в Мукачево – град на около 50 километра от границата с Унгария и Словакия. "Този въпрос е много деликатен", казва още той.
На фона на предприемането на реформи, за да изпълни критериите на ЕС, този месец Украйна прие обновено законодателство, включително относно правата на малцинствата и позволи употребата на езици от ЕС, включително унгарски, в частни училища, университети, медии и други сфери.
Лидерите на унгарската общност приветстваха закона в тяхното писмо и добавиха, че се надяват, че той ще бъде приложен правилно.
"Сигурни сме, че дългоочакваният закон ще позволи на унгарската общност да запази родния си език, наследството си и традициите си", казва Золтан Бабяк, кмет на Берегове – град с голямо унгарско мнозинство, където над градската управа са издигнати знамената на Украйна, Унгария и ЕС.
Управителят на Закарпатската област Виктор Микита заяви пред Ройтерс, че през последните години регионът е претърпял огромни демографски промени, особено след началото на руската инвазия.
Прочети още
Много украинци от източната и южната част на страната смятат Закарпатието, където не е въведен комендантски час и което рядко става обект на руски ракетни атаки, за сигурно убежище и са се преместили там. Според Микита между 300 000 и 350 000 души са се заселили в по-големите градове, включително в средновековния регионален център Ужгород, като по този начин населението на региона се е повишило с около една трета.
Междувременно много етнически унгарци, особено жени, деца и младежи, са напуснали страната. Някога възлизала на близо 150 000 души, общността сега наброява около 80 000 души, казват официални представители. Те не посочват времева рамка за напускането, което се случва от няколко години.
Някои села, в които етническите унгарци са били мнозинство – като Велика Доброн или Дерцен – са се обезлюдили.
Служител в училището във Велика Доброн, с предвоенно население от около 5000 души, казва, че местното унгарскоезично училище тази година има с 10 класа по-малко в сравнение с миналата година. Обстановката е подобна в Ужгород.
"Мнозина си тръгнаха", казва 31-годишният Виктор Опаленик – етнически унгарец и екскурзовод от града. "Моите съученици, заедно с които се учех в унгарското училище – около 30-40% от тях сега са в Унгария, останалите са някъде в Европа", посочва той пред Ройтерс, седейки в кафене в центъра на Ужгород. "Останаха само хората, които бяха интегрирани в украинския контекст", добавя той, цитиран от БТА.
