Бившият министър-председател на Унгария Виктор Орбан заяви, че комунистическите тайни служби са се опитали да го вербуват като информатор по време на редовната му военна служба, но той е отказал да сътрудничи. По думите му това е довело до години на политическо преследване и постоянно наблюдение, съобщава Ройтерс. Орбан направи разкритието в публикация във Фейсбук, към която приложи документи от 1982 г. и от края на 80-те години.
„В началото на военната ми служба се опитаха да ме вербуват, но аз отказах, така че опитът бе неуспешен“, написа бившият премиер. „По-късно аз, съпругата ми и моите съратници дисиденти бяхме поставени под постоянно наблюдение. Всички бяхме разследвани от тайния партиен апарат“, добави той.
Според Орбан документите показват, че тайните служби са внедрявали информатори сред опозиционерите и са поставяли подслушвателни устройства на работните им места, в домовете им и дори в спалните им.
Обвинения в агентурно минало
Изявлението на Орбан е в отговор на твърдения на Миклош Немет, оглавявал последното комунистическо правителство на Унгария, че през март 1990 г. тогавашният министър на отбраната му показал три собственоръчно написани и подписани от Орбан донесения за негови съказарменици, съобщава „Евронюз“. Според Немет документите съдържали сведения за поведението, политическите възгледи, религиозната и сексуалната ориентация на военнослужещите. Немет обаче признава, че не е могъл да удостовери автентичността на донесенията, чиито оригинали впоследствие изчезнали. Говорителят на Орбан отхвърля твърденията като фалшиви новини, а досега известните архивни документи не потвърждават, че той е бил вербуван като агент.
Унгария отваря досиетата на комунистическите служби
Изявлението на Орбан идва ден преди началото на мащабното разсекретяване на архивите на унгарската Държавна сигурност от социалистическата епоха. От 4 ноември хиляди полицейски досиета ще започнат да се публикуват в общодостъпна онлайн база данни, която ще позволи на гражданите да проверяват имената на агенти и информатори на бившите тайни служби. Според Ройтерс в архивите за периода от 1956 до 1989 г. фигурират най-малко 55 000 сътрудници.
Отварянето на досиетата беше едно от предизборните обещания на настоящия премиер Петер Мадяр, чиято десноцентристка партия ТИСА сложи край на 16-годишното управление на Орбан след победата си на парламентарните избори през април тази година. Мадяр обеща да направи архивите публични, за да даде възможност на унгарците да се изправят пред истината за тоталитарното минало на страната.
Въпреки падането на комунистическия режим през 1989 г. Унгария дълго време не предприе цялостно разсекретяване на досиетата. Досега гражданите можеха да подават заявления за достъп единствено до собствените си досиета и тези на близки роднини. С новата публична база данни всеки ще може да проучва архивите и да установява кои са били сътрудниците на комунистическите служби.
