След години чакане във вторник Европейският съюз обяви началото на преговорите за членство със Северна Македония и Албания. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви момента за „исторически“. „Вашите граждани чакаха това толкова дълго и работиха толкова упорито, за да го постигнат“, каза Фон дер Лайен. „Те го заслужават.“ „Сбъдва се мечтата на поколения“, добави северномакедонският премиер Димитър Ковачевски. В понеделник вечерта Съветът на ЕС одобри началото на преговорите за членство със Северна Македония и Албания, след като България оттегли ветото си, което блокираше пътя на Скопие към еврочленство. Ден по-рано София и Скопие подписаха втория протокол за изпълнение на ангажиментите по Договора за добросъседство, сключен през 2019 г., а преди това парламентът в Северна Македония одобри т.нар. френско предложение.
Същинските преговори
обаче ще започнат едва след като влязат в сила исканите от България конституционни промени, с които българите да бъдат включени в македонската конституция като държавотворен народ. Това е записано и в двустранния протокол, който министрите на външните работи на България Теодора Генчовска и на Северна Македония Буяр Османи подписаха в неделя.
Македонският премиер Димитър Ковачевски подкрепя вписването на българите и други общности като хървати и черногорци в конституцията. „Всички тези граждани са богатството на страната ни“, каза той. Колко скоро Македония ще започне същинските преговор за еврочленство, обаче зависи от
парламента в Скопие
За промяна на конституцията е нужно мнозинство от две трети или поне 80 от 120 депутати в парламента. Френското предложение беше подкрепено от 69 народни представители, а опозицията от ВМРО-ДПМНЕ и „Левица“ напуснаха пленарната зала преди гласуването. Преди това те се опитаха да саботират дебатите, горяха документи и организираха серия от протести.
„Македония не започва преговори, всичко е фарс на СДСМ и ДСИ, ВМРО-ДПМНЕ няма да допусне промени в конституцията. Преговорната рамка трябва да се промени. Реципрочност няма, само права за България и задължения за Македония.“ Това се казва в официално изявление на ВМРО-ДПМНЕ. Според него страната е поставена в неравностойно положение спрямо България. „Заради предателя Ковачевски проблемът на България с Македония вече е проблемът на ЕС с Македония. Предателят Ковачевски постави държавата в подчинено положение и трябва да носи отговорност за това“, завършва официалното изявление на ВМРО-ДПМНЕ. От
ЕС обаче са категорични
„Конституционните промени в РСМ трябва да се случат“, заяви еврокомисарят по разширяването Оливер Вархели. „Искрено се надявам, че всички партии, включително опозицията, ще работят за европейското бъдеще, че няма да започват полемики и да нагнетяват емоции, които няма да водят страната напред. Емоции, които няма да доведат до нищо важно в държавата. Чел съм изявленията на опозицията, те винаги твърдят, че са ангажирани това членство на страната да се случи. Нека го докажем“, добави Вархели.
Протоколът предвижда и други условия, които Северна Македония да изпълни преди същинските преговори. Те включват мерки срещу езика на омразата, ангажимент за реабилитиране на жертвите на югославския комунистически режим и обещание за обмяна на учебници и съвместни чествания на исторически личности и събития между София и Скопие. Управляващи и опозиция в Македония обаче остават
единни в позицията си за езика
Той трябва да стане един от официалните езици на Европейския съюз, се казва в едностранна декларация на РС Македония. „По този начин македонският език не само ще бъде защитен, но и ще донесе до много придобивки – много нации и култури, които нямаха досег до него до този момент, вече ще могат да се запознаят с него. Също така нашата идентичност, която е автентична за нас и нашия език, култура, обичаи и традиции, ще остане автентична, македонска, и в ЕС“, заяви премиерът Ковачевски. България обаче напомни пред ЕС, че не признава „македонския език“. „Създаването на „македонски език“ през 1944-1945 г. в бивша Югославия беше акт на вторична кодификация (ре-кодификация), основаващ се на българския книжовен език, допълнително „обогатен“ с местни форми, като по този начин се симулира „естествен“ процес, базиран на диалектна форма“, пише в декларация на МВнР до страните членки.
