Невиждано по мащабите си бедствие. Така очевидци описаха взривяването на украинския язовир „Каховка“ във вторник.
Язовирната стена, висока 30 метра и дълга 3.2 км, рухна след експлозия, за която Киев и Москва взаимно се обвиниха. Обемът на водата във водохранилището се доближава до този на Голямото солено езеро в американския щат Юта, а сега се излива безконтролно по течението на река Днепър. Властите в контролираните от Русия и Украйна територии наредиха на жителите им да се евакуират. Около 80 населени места се намират в „опасната зона“ на причиненото наводнение, уточни в „Телеграм“ украинският президент Володимир Зеленски.
Язовирът снабдява с вода Кримския полуостров, анексиран от Русия през 2014 г., както и Запорожката АЕЦ, която също е под руски контрол. За момента няма опасност за работата на атомната електроцентрала, успокоиха от Международната агенция за атомна енергия, която следи ситуацията.
Разрушаването на язовирната стена добави ново катастрофално измерение към продължаващата вече 16-и месец война на Русия в Украйна. Това става в момент, когато се появиха информации, че украинските сили напредват с дългоочакваната контраофанзива в участъци от дългата 1,000 км фронтова линия в източната и южната част на Украйна.
С взривяването на ВЕЦ „Каховка“ руските окупационни сили явно се опитват да предотвратят осъществяването на
украински десант през река Днепър,
което би отворило втори фронт в тила на тяхната армия и открива пътя към анексирания полуостров Крим, коментира „Капитал“. През последните няколко седмици въоръжените сили на Киев без много шум започнаха да извършват все повече и повече диверсионни операции през реката. Според неофициална информация те не само са отвоювали голяма част от островите в нейната делта, но и вече са започнали да изграждат плацдарм на контролирания от Москва източен бряг в района на селището Олешки.
В резултат на сегашното наводнение изграждането на понтонни мостове поне известно време ще стане невъзможно, а използването на катери, десантни баржи и плаващи бронетранспортьори – силно затруднено. Големите острови по Днепър ще станат недостъпни, а повечето от тях дори вероятно ще да бъдат напълно залети от вода. Последното може да доведе до гибелта на украинските военнослужещи и бойци от специалните части, които най-вероятно са скрити там в момента. На практика язовирната стена беше и единствената теоретична „сухопътна“ връзка между източния и западния бряг на Днепър в района на бойните действия, като при изтеглянето си тогава руснаците все пак превантивно взривиха моста край нея и единия от шлюзовете. Превръщането на залетите терени в блато за поне 2 месеца пък ще направи невъзможно прехвърлянето на тежко въоръжение от Запорожие към устието на Днепър. Военните експерти са единодушни, че със заливането на този участък руснаците съкращават дължината на фронта, който трябва да защитават и няма да има нужда да бранят линията в тази й част. Вместо това руската армия ще се съсредоточи върху южния и източния фронт.
Мащабната диверсия вероятно ще има последствия и за руската страна – както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. На първо време приливната вълна вероятно ще залее повече контролирания от нея бряг. Така голяма част от първата линия на защитните съоръжения, включително и някои от минните полета,
може да се окажат под вода
Също така спадането на Каховския резервоар може да доведе до проблеми с водоснабдяването за окупирания Крим, който получава от там голяма част от водата си. Това ще създаде сериозни проблеми за Москва да задържи контрола над полуострова в по-дългосрочен план. Според някои експерти обаче, руснаците са залели собствените си позиции, прилагайки тактиката на „опожарената земя“. Вероятно по този начин Кремъл се опитва да затрудни бъдещите офанзивни действия на ВСУ в тази част на фронта.
В същото време високопоставеният украински командир Сергий Наев обяви, че унищожаването на съоръжението на ВЕЦ „Каховка“ в Южна Украйна няма да спре атаката на украинските сили. „Ако става въпрос за възпрепятстване на нашите офанзивни действия, военното командване е взело предвид възможността за такива действия на врага и те не би трябвало да спрат нашата атака в тези направления, в които може да се стигне до заливане с вода“, заяви Наев, цитиран от „Укринформ“.
За украинската офанзива се заговори от няколко дни. В понеделник руската армия обяви, че е предотвратила опит за широкомащабно настъпление на украинските въоръжени сили в пет района на Донецка област. От руското военно ведомство съобщиха, че украинското настъпление е започнало в неделя сутринта. В него били задействани 6 механизирани и 2 танкови батальона. Целта била да се преодолее отбраната в най-уязвимия от украинска гледна точка участък на фронта.
Говорителят на ведомството Игор Конашенков увери, че
противникът не бил постигнал задачите си
благодарение на „умелите и грамотни действия на Източната войскова групировка“.
Загубите на украинската армия били повече от 250 военнослужещи, 16 танка, 3 бойни машини на пехотата и 21 бойни бронирани машини.
От Киев обаче отрекоха изобщо офанзивата да е започвала. „Визията на украинското общество за постигане на мир е да се борим до победата и пълното освобождение на всички завзети украински територии, въпреки всички трудности“, коментира Роман Рукомеда, украински политически анализатор за EURACTIV. „Крайната цел е да спечелим войната и да избегнем евентуална бъдеща руска агресия чрез интегриране на страната ни в НАТО и ЕС“, категоричен е той.