24 май 1977 г., папа Павел Шести приема Тодор Живков с държавни почести
Премиерът на България Пламен Орешарски трябва да е много благодарен на отминалите избори, защото събитията около тях избутаха на заден план темата за неговото посещение в Италия. Не толкова често се случва поканата към правителствен ръководител на уж съюзна и приятелска държава да бъде отменена с безумно обяснение. Италия отказа да приеме г-н Орешарски, понеже - видите ли, в столицата Рим щяло да има много предизборни митинги на политически партии!? Покрай проваленото посещение обаче на заден план остана и още едно събитие, което бе колкото важно, толкова и скандално. Става дума за тестванията в Рим на 24 май, които са ежегодни и познати на всички.
Накратко хронологията е такава: вицепремиерът Даниела Бобева заедно с делегация отива в Рим на 22 май, посещава гроба на Кирил, няколко църкви и паметника на Иван Вазов, после в посолството се провежда традиционният прием по случай празника. На самия 24 май правителствената пресслужба съобщи, че и делегация начело с другия вицепремиер и министър на правосъдието Зинаида Златанова се разходила до Рим и извършила абсолютно същите неща, каквито Бобева, само че този път Западноевропейският митрополит Антоний отслужил молебен на гроба на свети Кирил. Стара българска традиция, поставена впрочем по времената на комунизма, е папата да е във Ватикана на тази дата и официално да приеме българската делегация. Така католическата държава винаги е изразявала почитта и уважението си към българската азбука, нейните създатели и страната, която я е съхранила през вековете. Тази година обаче традицията за първи път бе нарушена - папата избута срещата си с Пламен Орешарски чак за 28 май, тъй като на 24-ти бе на посещение в Израел и Палестина. Последваха обяснения от страна на кого ли не - като се започне от министъра на външните работи мине се през разни експерти и кореспонденти и се стигне до посланика в Рим Марин Райков. Той, заставайки на амбразурата, се опита да оправдае грандиозния провал с дипломатически словоред.
Във всички тези събития, новини и репортажи случайно да чухте името Кирил Топалов? Вероятно не сте. А такова лице съществува и добрува в качеството си на посланик на Република България при Ватикана. Организацията на всичко изброено дотук се полага именно на него, тъй като Ватикана строго държи да бъде независима държава и да няма нищо общо с Италия. Това е и причината всички страни, включително и България, да имат отделен посланик и посолство при папата. Споменатият човек обаче тотално отсъства от разговора около 24 май в Рим. Макар че спорът за посолството във Ватикана хич не беше отсъстващ - BG VOICE подробно разказа преди време колко сериозни усилия България (и в частност тогавашният премиер Бойко Борисов) положи, за да вреди там сина на рок музиканта Кирил Маричков. Очевидно в България някой възприема дипломатическия пост във Ватикана като синекурна длъжност, понеже Кирил Маричков-младши, подкрепян ударно и от баща си, със зъби и нокти се натискаше да е дипломат баш там, а българската държава даде всичко от себе си да му угоди. Обаче във Ватикана изразиха огромно недоверие към неговата дейност в Рим, където Маричков е адвокат и май упражнява професията, без да има право на това. В България се опитаха да оправдаят тихия отказ на Ватикана да му издаде агреман за посланик с уж някаква книга на гей тематика. Но причината според добре осведомените източници на BG VOICE, бе в десетките жалби на български имигранти в Италия срещу Маричков. Жалби, които във Ватикана бяха прочели доста добре. След като скандалът с фамилията Маричкови отшумя, тихомълком във Ватикана се настани въпросната персона Топалов. И съвсем синекурно дипломатства вече година.
Традиционното посещение по случай 24 май има своя, да я наречем, ,,механика". Правят се последователни стъпки, които са както формални, така и неформални поради спецификата на папската държава. В първите дни на януари посолството при Ватикана изпраща вербална нота до Държавния секретариат (външното министерство) на Светия престол, с която заявява желанието на българските власти (президент, премиер или председател на НС) да бъдат приети от папата на 24 май по случай празника. Този акт е предшестван от консултации със София кой точно ще води делегацията. Това се прави настоятелно и в спешен порядък, така че властите в България да обърнат внимание и да ангажират съответната дата в календара. В този случай Топалов очевидно не е направил това и логично програмата на премиера Орешарски е била запълнена в тези дни с посещение другаде. Междувременно Република Македония извърши перфектен дипломатически ход, като организира посещението на президента си на 22 май във Ватикана, аудиенция при папата с всички почести на държавен глава, а на всичкото отгоре прави и изложба в самия Ватикан на ,,средновековни македонски ръкописи".
Посолството на България при Светия престол не реагира, освен че провали срещата на премиера с папата на празничната дата. Последните данни са, че тази среща ще е в резиденцията ,,Санта Марта", но на 28 май. Това всъщност е едно общежитие, което се намира до портата ,,Перуджино" на Ватиканския град, където отсядат обикновени прелати и свещеници от целия свят, когато са по работа в Рим. Папата държи да живее там в две стаички, свързани помежду си, по негови си съображения. Както се разбира, това не е място за срещи, поради което най-вероятно Орешарски ще се ръкува с папата в някой коридор, понеже стаичките са за спане и е някак неуютно в тях, току до койките и завивките, да се срещат премиер и папа.
Такова унижение и такъв порвал за българската дипломация страната не помни от 1977 г., когато Тодор Живков поставя началото на посещенията във Ватикана и срещите със съответните глави на Римокатолическата църква (тогава това е папа Павел VІ). Всички тези срещи, независимо че са с държавен глава на атеистична държава, дори и по времето на папа Йоан Павел Втори, когото социалистическият лагер ненавиждаше заради полския му произход и антикомунистическите му нагласи, са били в Апостолическия дворец, където със съответния военен церемониал от страна на швейцарската гвардия се оказваше почест на другаря Живков. Почест, която г-н Орешарски няма да има честта да получи.
Всички славянски държави напоследък агресивно започват да претендират за кирилометодиевското дело, при това с научни според тях доказателства. Чехия, Словакия, Полша, Русия, а сега вече и Украйна, но особено Македония провеждат мащабни пропагандни акции на гърба на двамата братя. По странна случайност това става в момент, когато България тихомълком прави крачка назад и спира да се интересува от популяризиране на делото им и на собствените си заслуги за съхраняването му. Изглежда невероятно, че именно държавата, която грижливо пази кирилицата, се срамува да го демонстрира там, където това е най-редно да се прави - на гроба на Кирил. Случайно и невероятно обаче е само на пръв поглед. Защото точно днес България се управлява от хора, за които славянският език и кирилицата не струват нищо. Ако има още някой, който не е разбрал, че ДПС диктува дневния ред в тази страна, то случилото се тази година на най-българския празник трябва да му е като аларма. Ето защо е възможно във Ватикана да се появи и недоразумението Кирил Топалов.
|
Кой е Кирил Топалов?
|
Българският дипломат във Ватикана е на 71 години и иначе е уважаван професор в СУ по възрожденска българска литература, също писател, киносценарист и драматург. Той получи агреман за посланик при странни обстоятелства. Разведен е и женен втори път, което за папската държава обикновено е сериозен аргумент да му откаже такъв. Само че този факт от биографията му е крит до последно. Българското правителство го премълчава при акта на искане на съгласие от Ватикана за неговото назначение. За сведение - второбрачните в Католическата църква нямат право да се причестяват, а дори и да бъдат опети на погребението им. В биографията на Топалов пише, че говори френски и английски език, нещо, което служителите в посолството в момента твърдят, че не отговаря напълно на истината и е лесно проверимо. На практика разбирал малко френски, но само устно. Няма никакви контакти във Ватикана и никой не го приема никъде вече почти година. Съответно за целия този период г-н Топалов не се е срещнал все още и с наблюдаващия България и региона дипломат в Държавния секретариат. Причината е прозаична - дипломатът, чех по народност, говори чешки, английски, италиански и латински, които езици Кирил Топалов не разбира. Не само той, но и останалите петима души, които работят като обслужващ персонал в това посолство - те говорят само на български. Единственият, който владее италиански в цялата българска амбасада, е... шофьорът на мисията. Той е български имигрант в Италия и музикант по образование... Официалните езици на Ватикана са френски и латински и цялата кореспонденция с посолството протича на френски език, на който никой там не може да пише. За сравнение останалият свят изпраща за посланици във Ватикана сред най-опитните си и авторитетни дипломати, за да постигат своите интереси и цели по оптимален начин. Посланик на Полша например бе доскоро бившата министър-председателка Хана Сухотска, а на Русия е Александър Авдеев - бивш дългогодишен посланик в София, заместник-министър на външните работи, посланик в Париж и министър на културата на Руската федерация.
