Съветският писател и поет Борис Пастернак близо до дома си в провинцията извън Москва, 23 октомври 1958 година
Януари 1958 година, централата на ЦРУ. Сред обичайните документи, пристигащи всяка сутрин със засекретената поща, има и таен пакет, изпратен от Великобритания. Вътре се намират две ролки от филм на британското разузнаване със снимки на страниците на руски език на романа ,,Доктор Живаго". Книгата на световноизвестния поет и писател Борис Пастернак не само е забранена за публикуване в Съветския съюз, но е обявена за вражеска, а всички държавни заводи са задължени да организират митинги на работещите в тях, на които книгата и авторът да се заклеймават. Това впрочем е направено по същия начин и в България. Британската разведка обаче веднага схваща, че от това може да излезе нещо голямо и препраща зад Желязната завеса ръкописа. В ЦРУ веднага се захващат с превод и обработката на материалите.
,,Книгата има огромен пропаганден потенциал, пише в секретен документ на ЦРУ до всички началници по съветското направление. - Тя е интересна не само заради съдържанието си, но и заради обстоятелствата около забраната ѝ. Ние имаме сега възможност да я направим достояние на съветски граждани и да ги провокираме да разсъждават какво не е наред с тяхното правителство и защо едно литературно произведение от човека, признат за най-великия жив руски писател, дори не е на разположение в собствената му страна, на неговия собствен език, за да могат хората да я четат."
Този документ е само един от над 130-те наскоро разсекретени доклади на ЦРУ за неговото тайно участие в отпечатването на ,,Доктор Живаго". Планът е дързък, но успява. Книгата е отпечатана на руски език, а после раздадена тайно на различни руснаци. Те я препредават на други доверени приятели и така тя се завърта в Москва и други големи градове от целия Източен блок. Публикуването на романа в свободния свят е основната причина по-късно да се присъди Нобелова награда за литература на Пастернак, което предизвика един от най-големите културни скандали по времето на студената война между Швеция и СССР. Отделно нервите на комунистите в Москва са опънати и от факта, че вече прочетен, в Холивуд романът бързо става основа за сценарий на едноименния филм, заснет през 1965 г.
Ролята на ЦРУ в публикуването на ,,Доктор Живаго" на руски е била тайна. Изданието е отпечатано в Нидерландия. А ЦРУ по-късно поръчва и джобно издание с меки корици.
Новоразкритите документи показват, че операцията е управлявана от отдела за СССР на ЦРУ, следена е лично от директора на ведомството Алън Дълес и Координационния съвет на президента Дуайт Айзенхауер. ,,Намесата на Съединените американски щати не трябва да се разкрива по никакъв начин", сочат указания по операцията в регистрите.
Отпечатаният в секретна база в Холандия ,,Доктор Живаго" се раздава през 1958 г. на съветски граждани по време на туристическо изложение в Брюксел.
По принцип в ЦРУ са смятали, че книгите са оръжия, особено ако едно произведение не е било достъпно или е забранено в Съветския съюз и Източна Европа. Тогава то още повече може да се използва като пропаганда за разобличаване или осмиване на съветската представа за реалността. По време на студената война поне 10 милиона копия на книги и списания са били тайно разпространявани от агенцията зад Желязната завеса като част от политическата кампания срещу комунизма.
А ,,Доктор Живаго" е била една от златните възможности за пропаганда от ЦРУ .
Романът на Пастернак се върти около живота на лекаря поет Юрий Живаго. Разказва се за неговото изкуство, за любовта, провалите и отчаянието му през годините около Октомврийската ревюлюция от 1917 г. Смята се, че Живаго има много сходни черти със самия Пастернак. Писателят е роден през 1890 г. и е част от едно загубило миналото си поколение, култивирано в средите на интелигенцията в Москва. През съветско време това е свят, който трябва да бъде презиран. Пастернак знаел, че книгата му няма да бъде публикувана в СССР заради ,,несресания" по указанията на комунистическата партия тон на ,,Доктор Живаго" с откритата религиозност и безразличието към изискванията на социалистическия реализъм, както и задължението да се възпява Октомврийската революция. Писателят показвал необичайно безстрашие в истинския живот. Посещавал и давал пари на близките на хора, които са били изпратени в сибирските трудови лагери. Застъпвал се пред властите и молел за милост за обвинени в политически престъпления. Отказвал да подпише измислени петиции, които разобличават враговете на народа.
След като съветската власт му отказва да отпечата книгата, чрез италианец, който работи в Москва, той подписва през 1956 г. договор с издателя Джанджакомо Фелтринели. Той пренебрегва всички усилия от страна на Кремъл и на Италианската комунистическа партия да спрат издаването и през ноември 1957 г. ,,Доктор Живаго" излиза на италиански. Още тогава експерти по съветската тема във Вашингтон разбират защо Москва ненавижда романа.
Джон Мори, шеф на съветския отдел в ЦРУ, пише, че книгата е ясна заплаха за мирогледа на Кремъл. ,,Хуманните послания на Пастернак - че всеки човек има право на личен живот и заслужава уважение като човешко същество, независимо от степента на своята политическа лоялност или принос към държавата, представлява фундаментално предизвикателство към съветската етика за саможертва на индивида в името на комунистическата система", пише той.
Веднага след появата на романа в Италия експертите на ЦРУ препоръчват ,,Доктор Живаго" да ,,бъде публикуван в максимален брой чуждестранни издания, да се разпространява максимално в свободния свят, а Пастернак да получи признание и да бъде високо оценен, като например с Нобеловата награда". След като получава романа на руски език в оригинал, ЦРУ контактува с холандската разузнавателна служба БВД. Двете партньорски агенции поддържали близки отношения. ЦРУ субсидира през 1958 г. 50 от 691 служители на БВД, а най-новите холандски шпиони били обучавани във Вашингтон. Йоп ван дер Вилден - офицерка от БВД, се свързва в посолството на САЩ в Хага с Уолтър Цини - офицер от ЦРУ, и двамата осъществяват операцията по издаването на книгата. В началото на септември 1958 г. първото издание на руски език излиза от печатницата в Хага, обвързано със синя корица.
Екземплярите, увити в кафява хартия и с дата 6 септември, са опаковани и натоварени в голям американски пикап и изпратени в дома на Цини. 200 бройки са препратени в централата във Вашингтон. Повечето от останалите са доставени в явки на ЦРУ в Западна Европа - 200 до Франкфурт, 100 до Берлин, 100 до Мюнхен, 25 в Лондон и 10 в Париж. Най-големият пакет - 365 книги, е изпратен в Брюксел.
На изложението в белгийската столица ,,Доктор Живаго" нямало как да бъде раздаван в павилиона на САЩ. Но защо не и на щанда на Ватикана... Руски емигранти католици правят ,,донякъде скрита" библиотека зад завесата, където определени по-любопитни членове на съветската делегация получават спонсорираното от ЦРУ издание, което отнасят към Москва в личния си багаж. Разсекретените документи на ЦРУ не посочват дали на съветската граница някои от бройките все пак не са били намерени, а приносителите им - наказани. Там обаче е записано: ,,Операцията може да се счита за завършена успешно." Този текст е от секретна бележка с дата 10 септември 1958 г. и носи подписа на агент на ЦРУ.
По-късно в друг документ от 5 ноември 1958 г. до директора на ЦРУ Алън Дълес пише: ,,Напълно си струваха неприятностите с оглед очевиден ефект върху руснаците."
,,Смятаме, че ,,Доктор Живаго" е отличен трамплин в разговори с руснаците по основната тема - „комунизмът срещу свободата на изразяване", пише Mори в меморандум през април 1959 година. - Пътуващите американци трябва да са готови да обсъдят при контакти със съветски лица не само темата на самата книга - вик за свободата и достойнството на личността. Но и тежкото положение на индивида в комунистическото общество." Затова през април 1959 година ЦРУ отпечатва в своя печатна база във Вашингтон споменатото по-горе миниатюрно издание с меки корици. Целта е то лесно да бъде укрито в дебелите съветски шинелни дрехи на командированите зад граница руснаци. Според спецове книгата особено се търси от студенти и интелектуалци в Москва. Джобното издание е отпечатано в тираж от 9,000 бройки.
Едва в годините на Горбачов един от студентите, които в края на 50-те години попаднал на изложението в Белгия и също успял да се сдобие с джобното издание, описва как е получил книгата, и то от човек, когото всички в съветската делегация знаели, че е от КГБ, пратен в Брюксел, за да ги следи. В пълно противоречие с очакванията точно той, когото всички смятали за ,,промит мозък и верен на комунистическата идея и с конски капаци за останалия свят", го извикал, дал му томчето и му казал: ,,Вземи, прочети я, но по никакъв начин не я внасяй в СССР."
Питър Фин и Петра Куве, ,,Вашингтон пост"
